— Случи се нещо. — Гласът му леко потрепери. — Нали знаеш, че според закона господарите могат да си лягат, с която жена сред скаа пожелаят?
— Знам. И могат след това да я убият.
— Когато поискат — потвърди Доксон. — Но достатъчно бързо, за да не роди нечистокръвно отроче.
— Значи господарят взе жената, която си обичал?
— Да. Не обичам да говоря за това. Не защото не мога, а тъй като смятам, че е безсмислено. Не съм единственият скаа, чиято любов е била отнета от някой господар заради страст или от желание да се поразвлече. Сигурно ще е доста трудно да се открие някой скаа, който да не е пострадал от това. Но така е устроен светът.
— Каква беше тя? — попита Вин.
— Девойка от плантацията. Както казах, историята ми не е необичайна. Нощем се прокрадвах между колибите, за да прекарам малко време с нея. Цялата комуна ни прикриваше от надзирателите — нали не биваше да излизам след мръкване. Заради нея преодолях дори страха си от мъглите и докато едни ме смятаха за глупак, други ме окуражаваха. Мисля, че нашата връзка ги вдъхновяваше — с Карейен открихме общия смисъл на живота. После лорд Девинши я взе — върнаха трупа й на идния ден, за да я погребем. И тогава нещо в мен… умря. Махнах се същата вечер. Не знаех, че има и по-добър живот, просто не можех да остана, не и със семейството й, не и с лорд Девинши, който идваше да ни гледа как работим… — Въздъхна и поклати глава. — Знаеш ли, понякога се чудя, че дори сме имали тази любов. С всички тези мъки, изтезания, с тежкия живот и изтощителния труд — как въобще сме намирали сили за обич. Но така е — скаа продължават да се обичат. Създават семейства, борят се. Ето ние например — Кел с неговия налудничав план накрая ще погуби всички ни.
Вин седеше мълчаливо, ужасена от картината, която й бе разкрил.
— Ама… ти нали каза, че вашият лорд бил милостив?
— О, такъв беше — потвърди Доксон. — Лорд Девинши рядко пребиваше някой скаа до смърт и прогонваше само възрастните, за да не пренаселваме колибите. Имаше безупречна репутация сред благородниците. Може да си го виждала на някой от баловете — от известно време е в Лутадел, ще прекара тук зимата и ще се върне в плантацията за сеитбата.
По гърба й полазиха тръпки.
— Доксон, това е ужасно! Как може да позволят на такова чудовище да живее сред тях?
Доксон се намръщи и я изгледа.
— Вин, те всички са такива.
— Докс, зная, че скаа често го казват. Но повечето от хората на баловете не са като него. Разговаряла съм с тях, танцували сме. Според мен те просто не си дават сметка за живота на скаа.
Доксон я гледаше със странно изражение.
— Вин, наистина ли го мислиш? Имаш ли представа на какво са способни тези хора? Защо според теб воюваме с тях? Нима действително не осъзнаваш какво могат да ни направят?
— О, някои сигурно са жестоки. И безразлични. Но те не са чудовища — не всички. Не са като твоя господар.
Доксон поклати глава.
— Вин, ти си заслепена. Един благородник е в състояние да насили и убие някоя бедна скаа, а на следващия ден да танцува изящно и да весели останалите. За тях скаа просто не са хора. Благородниците дори не смятат, че изневеряват на жените си, когато преспиват с някоя нещастна женица.
— Аз… — почна Вин объркано. Навлизаха в област, която не би искала да опознае. Би могла да прости побоищата, но…
Доксон продължаваше да клати глава.
— Вин, позволила си им да те прилъжат. Такива неща са по-малко видими в градовете, но въпреки това всеки ден стават убийства. Някои бордеи използват нечистокръвни жени, други просто избиват периодично блудниците си, за да успокоят инквизиторите.
Призля й.
— Аз… знам за бордеите, Докс. Брат ми все ме заплашваше да ме прати в някой. Но само защото съществуват не значи, че всички мъже са такива. Има много работници, които дори не ги посещават.
— Благородниците са различни, Вин — повтори упорито Доксон. — Те са ужасни създания. Защо според теб не възразявам, когато Келсайър ги избива? Защо му помагам да свали властта? Трябва да попиташ някои от тези хубави момчета, с които танцуваш, колко често са спали със скаа и дали след това ги убиват? Правили са го, в един или друг момент.
Вин сведе очи.
— Вин, няма прошка за тях. — Не говореше страстно като Келсайър, по-скоро изглеждаше примирен. — Не вярвам Кел да се успокои, докато не загинат всички. Но се съмнявам да стигнем чак дотам. Лично аз ще бъда щастлив, когато това общество рухне.
Вин не отговори. „Не може всички да са такива. Толкова са красиви, изящни. Елънд никога не е насилвал или убивал скаа. Или…?“
23.
Нощем успявам да поспя само няколко часа. Трябва да се придвижваме напред — да преодоляваме колкото се може по-голямо разстояние, — но когато най-сетне си легна, сънят ми убягва. Същите мисли, които ме терзаят денем, се нахвърлят и нощем върху мен.