И не само това, но и чувам тътнещи звуци отгоре, пулсациите на планините. Които ме Притеглят все по-близо с всеки удар.
— Казват, че смъртта на братята Джефенри е свързана с убийството на лорд Ентрон — почти шепнеше лейди Клис. Зад тях музикантите продължаваха да свирят, но тъй като вече бе доста късно, на дансинга имаше само няколко двойки. При тази новина хората около лейди Клис сбърчиха чела. Бяха шестима, включително Вин и нейният компаньон, млад наследник на незначителна Къща, казваше се Милин Давенплю.
— Клис, чуй се само — обади се Милин. — Къщи Джефенри и Текиел са съюзници. Защо Текиел ще убиват двама благородници на Джефенри?
— Защо наистина? — попита Клис и се наведе напред със съзаклятническо изражение, а тежкият й кок се наклони заплашително. Тя беше несекващ извор на всякакви клюки. — Спомняте ли си, че откриха лорд Ентрон мъртъв в градината на Текиелови? Е, тогава изглеждаше, че го е убил някой от враговете на Къща Текиел. Но Къща Джефенри отдавна моли Текиел да сключат съюз — вероятно сред тях има хора, които смятат да подтикнат този процес с подобни крайни мерки.
— Искаш да кажеш, че Джефенри нарочно са убили съюзник на Текиел? — попита Рене, приятелят на Клис, и смръщи вежди при тази мисъл.
Клис го потупа по ръката.
— Не се тревожи за това, скъпи — посъветва го тя и се върна към прекъснатия разговор. — Не разбирате ли? Джефенри убиват тайно лорд Ентрон с надеждата да се сдобият с лелеяния съюз. Това ще им осигури достъп до каналните доставки на Текиелови с източните равнини.
— Само дето постигнаха обратен резултат — добави замислено Милин. — Текиел са открили измамата и са убили Ардус и Колинс.
— Танцувах с Ардус няколко пъти на последния бал — обади се Вин. „А сега той е мъртъв, намерили трупа му на улицата пред някакъв бордей на скаа“.
— Така ли? — попита Милин. — Биваше ли го в танците? Вин сви рамене.
— Не особено.
„Само това ли ще попиташ, Милин? Човекът е мъртъв, а ти се интересуваш дали съм го харесала повече от теб“.
— Е, сега танцува с червеите — подхвърли Тиден, последният мъж в групата.
Милин се разсмя дрезгаво, но бе единственият. Шегите на Тиден бяха все от това естество и не срещаха широк прием. Той, изглежда, бе от онзи тип мъже, които се чувстват по-добре сред разбойници като хората на Кеймън, отколкото в балните зали.
„Разбира се. Нали Докс каза, че отвътре всички са такива“.
Разговорът с Доксон продължаваше да тревожи мислите й. Когато бе започнала да ходи по баловете, си мислеше колко фалшиво е всичко. Но как след това бе забравила първите си впечатления? Как бе допуснала външният вид да я подлъже, да започне да се възхищава на маниерите и блясъка им?
Сега всяко докосване на мъжка ръка я караше да подскочи — сякаш е опарена от нажежена пръчка. Колко скаа бе убил Милин? Ами Тиден? Сигурно бе от онези, които обичаха да посещават нощем проститутките.
Но не й оставаше друго, освен да продължава да играе. Тази вечер най-сетне бе облякла черната рокля, движена от подсъзнателното желание да се открои по някакъв начин от другите жени с техните пъстри тоалети и често твърде ярки усмивки. Ала нямаше начин да избягва компанията им, още повече сега, когато бяха започнали да я приемат като част от тях. Келсайър щеше да се зарадва, като научи, че планът му относно Къща Текиел действа, а това не беше единственото, което бе успяла да открие. Разполагаше с още много на пръв поглед незначителни сведения, които обаче можеха да се окажат полезни за групата.
Едно от тях касаеше Къща Венчър. Семейството се подготвяше за избухването на вероятно продължителна война между Къщите, доказателство за това бе и че Елънд все по-рядко се вясваше по баловете. Не че Вин имаше нещо против. Когато идваше, той обикновено я избягваше, а и тя не гореше от желание да разговаря с него. След разговора с Доксон изпитваше подозрение към всички.
— Милин? — попита лорд Рене. — Все още ли възнамеряваш да се присъединиш към нас утре за една партия сушимида?
— Разбира се, Рене — отвърна Милин.
— Не чух ли това обещание и предния път? — обади се Тиден.
— Ще бъда там — заяви Милин. — Предния път изникна нещо важно.
— Което няма да изникне отново, така ли? Знаеш, че играта няма да стане, ако не сме четирима. Ако не дойдеш, ще поканим някой друг…
Милин въздъхна, вдигна ръка и махна рязко. Движението привлече вниманието на Вин — преди това бе слушала разговора с половин ухо. Тя погледна на кого маха и едва не подскочи от изненада, когато забеляза, че към тях се приближава принудител.