— Може би ще намерим някакъв начин да ги използваме — струват ми се по-непредубедени от другите. Не бих искал обаче да останеш разочарована. Те са само благородници. Може би се опитват да направят нещо, но това не променя природата им.
„Също като Доксон — помисли си Вин. — Келсайър мисли най-лошото за Елънд“. Но имаше ли причини да смята другояче? В битка, каквато бяха повели Келсайър и Доксон, вероятно беше по-добре за психиката, ако възприемаш всички свои противници като зли.
— Между другото, какво е станало с грима ти?
— Не искам да говоря за това — отвърна Вин. „Защо се разплаках? Такава съм глупачка! И този безсмислен разпит за това дали е спал с някоя скаа…“
Келсайър сви рамене.
— Добре де. Време е да вървим — съмнявам се младият Венчър и другарите му да обсъждат нещо важно.
Вин се поколеба.
— Вин, подслушвал съм ги вече три пъти. Мога да ти разкажа накратко за какво става въпрос.
— Добре — склони тя с въздишка. — Но казах на Сейзед да ме чака в залата.
— Тръгвай тогава — посъветва я Келсайър. — Обещавам да не му издам, че си душила наоколо и си използвала аломантия.
— Той ми позволи.
— Така ли?
Вин кимна.
— Моя грешка — рече Келсайър. — Трябваше да накараш Сейз да ти донесе наметало, преди да излезеш навън — роклята ти е покрита със сажди. Добре, ще ви чакам в работилницата на Клъбс — нека каретата ви откара дотам, после ще продължим извън града. Така отстрани всичко ще изглежда нормално.
Вин кимна отново, Келсайър й намигна, скочи и изчезна в мъглите.
24.
В края на краищата трябва да вярвам в себе си. Виждал съм много хора, които са унищожили способността си да разпознават истината и доброто, и не смятам, че съм един от тях. Все още забелязвам сълзите в очите на детето и изпитвам болка от страданията му.
Ако някога изгубя тази способност, ще зная, че съм изгубил надеждата за избавление.
Келсайър вече ги очакваше в работилницата — седеше с Хам, Клъбс и Дух в кухнята и вечеряха.
— Хам! — провикна се зарадвано Вин от прага. — Ето те и теб!
— Ето ме — отвърна той щастливо и вдигна чаша за поздрав.
— Имам чувството, че те нямаше цяла вечност!
— На мен ли го казваш? — засмя се Хам.
Келсайър му напълни чашата и обясни:
— Дойде му до гуша да се прави на генерал.
— Трябваше да нося униформа — оплака се Хам и се протегна. Беше облякъл обичайния си елек и работни панталони. — Дори скаа от плантациите не ги подлагат на подобно мъчение.
— Опитай някой път с рокля — рече Вин, седна и изтупа роклята си. Не изглеждаше толкова изцапана, колкото се опасяваше. Черните сажди едва си личаха върху тъмния плат.
Хам се разсмя.
— Изглежда, докато ме е нямало, си станала истинска млада дама.
— Не бих казала — възрази тя, взе от Келсайър чаша вино и си пое дъх, преди да отпие.
— Господарката Вин е прекалено скромна, господарю Хамънд — подметна Сейзед, докато сядаше. — Натрупа доста голям опит в придворното изкуство — по-добра е дори от някои истински благородници, които познавам.
Вин се изчерви, а Хам се разсмя отново.
— Скромност, Вин? — попита той. — Къде придоби този лош навик?
— Не и от мен, със сигурност — обади се Келсайър и подаде чаша и на Сейзед. Терисецът вдигна ръка във вежлив отказ.
— Разбира се, че не е от теб, Кел — отвърна Хам. — Може би Дух я е заразил. Той е единственият от нас, който умее да си държи езика зад зъбите. Така ли е, хлапе?
Дух се изчерви; очевидно полагаше всички усилия да не поглежда към Вин.
„Някой ден ще трябва да се разбера с него — помисли Вин. — Но не тази вечер. Келсайър се върна, а Елънд не е убиец — тази нощ ще си отдъхна“.
Откъм стълбището се чуха стъпки и влезе Доксон.
— Забавлявате ли се? Защо никой не ме повика?
— Мислех, че си зает — отвърна Келсайър.
— Освен това — добави Хам — ти си твърде отговорен човек, за да седиш и да пиеш с пасмина като нас.
— Все някой трябва да ръководи тази група — подхвърли нехайно Доксон, докато си наливаше. Погледна към Хам и се намръщи. — Този елек ми е познат…
Хам се засмя.
— Откъснах ръкавите на мундира.
— Хам, тези неща струват пари — въздъхна Доксон укорително.
— Всичко струва пари — отвърна Хам. — Но какво са парите? Материално овеществяване на абстрактната концепция за приложено усилие. Какво пък, да се носи униформа толкова време си беше голямо усилие. Бих казал, че сега с мундира сме квит.
Доксон завъртя очи. Външната врата се отвори и затвори. Вин чу Бриз да поздравява чираците.
— Между другото, Докс — рече Келсайър и се облегна назад с чаша в ръка. — Ще ми трябват няколко „материални овеществявания на абстрактната концепция за приложено усилие“. Бих искал да наема един малък склад, където да се срещам с моите информатори.