Вин кимна.
— Добре — приключи Хам. — Да влизаме. Ще кажа на войниците, че си дъщеря на мой роднина. Наблюдавай ме, докато се бия, а после ще говорим.
Доближиха сградата на щаба и Хам махна на един от часовоите.
— Здрасти, Бевидон. Днес имам свободен ден. Сертес вътре ли е?
— Вътре е, Хам — отвърна Бевидон. — Но не зная дали днес му е подходящ ден за тренировки…
Хам повдигна вежди.
— Защо?
Бевидон се обърна към един от другите войници и му нареди:
— Иди извикай капитана.
След малко войникът се върна с някакъв мъж с важен вид и с позлатени еполети, който махна на Хам.
— Здравей, Хам.
— Честито, Сертес — отвърна Хам с усмивка и му подаде ръка. — Вече си капитан, а?
— От миналия месец. — Сертес погледна Вин. — Коя е тази?
— Една племенница. Добро дете.
— Ясно. Хам, може ли да поговорим насаме?
Хам повдигна рамене и отидоха малко встрани. Вин разпали калай, за да чуе разговора.
— Виж, Хам — заговори Сертес. — Известно време няма да може да идваш за тренировки. Гарнизонът ще е… зает.
— Зает ли? В какъв смисъл?
— Не мога да кажа — отвърна Сертес. — Но… ако желаеш, бихме могли да те вземем при нас.
— Сражения ли се очакват?
— Нещо такова.
— Трябва да е сериозно, щом ще е ангажиран целият гарнизон.
Сертес помълча няколко секунди, после зашепна — толкова тихо, че Вин трябваше да се напрегне, за да го чуе.
— Избухнал е метеж. Тук, в Централната област. Армия от скаа бунтовници е нападнала Холстепския гарнизон от север.
По гърба на Вин пробягаха студени тръпки.
— Какво? — подскочи Хам.
— Вероятно са дошли откъм пещерите — продължи капитанът. — Не зная дали Холстепският гарнизон ще издържи — те са само хиляда души. А колосите няма да пристигнат навреме. Нуждаят се отчаяно от подкрепления. Гарнизонът на Валтроа е пратил пет хиляди души, но ние не смятаме да останем настрана. Това, изглежда, е доста голяма армия и лорд Владетеля ни даде разрешение да помогнем.
Хам кимна.
— Е, какво ще кажеш? — попита Сертес. — Истинско сражение, Хам. Заплащане като във военно време. Нужни са ни хора като теб — готов съм веднага да те произведа офицер и да ти там отделение.
— Аз… трябва да помисля — отвърна Хам. Не го биваше да прикрива чувствата си и изненадата му се стори подозрителна на Вин. Сертес, изглежда, не я забеляза, защото каза:
— Не се бави. След два часа тръгваме.
— Ще дойда — заяви Хам. — Само да прибера племенницата и да си взема някои неща. Тук съм, преди да тръгнете.
— Браво, човече — похвали го Сертес и го потупа по рамото.
„Армията ни е в опасност — помисли ужасено Вин. — Те още не са готови! Трябваше да превземат Лутадел с изненада, а не в открит бой. Ще ги изтребят до крак! Какво ли е станало?“
25.
Нито един мъж няма да умре от ръката ми или по моя заповед, освен ако е неизбежно. И въпреки това аз ги избивам. Понякога ми се иска да не съм такъв прокълнат материалист.
Келсайър хвърли в раницата още една манерка с вода.
— Бриз, направи списък на всички скривалища, в които сме наемали войници. Иди да ги предупредиш, че Министерството скоро ще разполага с пленници, които могат да ги издадат.
Бриз кимна и за първи път се въздържа от някоя духовита забележка. Зад гърба му чираците сновяха из работилницата на Клъбс и събираха припаси по нареждане на Келсайър.
— Докс, работилницата ще е в безопасност, освен ако не заловят Йеден. Нека и трите Калаени очи са постоянно нащрек. Ако замирише на опасност, измъквайте се към резервното скривалище.
Доксон кимна, без да спира да издава припряно заповеди на чираците. Единият вече бе излязъл, за да предупреди Реноа. Келсайър смяташе, че имението не е застрашено — хората, товарили оръжия при къщата, не знаеха за плана и участието на Реноа в него. Самият Реноа нямаше да минава в нелегалност, освен при крайна необходимост — изчезването му би означавало прекратяване на операцията с Валет.