Бриз вдигна вежди.
— Състоянието? Интересен начин да го кажеш, Хамънд. Аз бих използвал „неприложимостта“.
Клъбс изсумтя в знак, че е съгласен, и четиримата отново я погледнаха. Очевидно очакваха реакция.
„Защо ги е грижа какво мисля?“ — помисли тя, влезе и седна до тях.
— Ще ядеш ли? — попита Доксон и се надигна. — Готвачът на Клъбс ни направи рулца…
— Ейл — прекъсна го Вин.
Доксон я изгледа.
— Още няма обед.
— Ейл. Моля. — Тя се наведе напред, опря ръце на масата и отпусна глава върху тях.
Хам се изкиска.
— Пютриумна умора, а?
Вин кимна немощно.
— Ще ти мине.
— Ако преди това не умра — изръмжа Вин.
Хам се изкиска отново, но веселието му беше пресилено. Докс й подаде една халба, седна и огледа останалите.
— И така, Вин. Какво мислиш ти?
— Не зная — отвърна тя с въздишка. — В края на краищата армията беше центърът на всичко, нали? Бриз, Хам и Йеден посветиха толкова време, за да вербуват хора, Доксон и Реноа подсигуриха припасите. А сега, когато войниците са избити… остава само задачата на Марш в Министерството и нападенията на Кел срещу благородниците. Нито едно от двете не изисква нашата намеса. Май тази група е излишна.
Възцари се тишина.
— Тя има неприятния навик да говори направо — отбеляза Доксон.
— Страничен ефект на пютриумното изтощение — отбеляза Хам.
— Ти кога се прибра? — попита Вин.
— Снощи, след като ти беше заспала — отвърна Хам. — Гарнизонът разпусна наетите на временна служба, за да не ни плащат.
— Все още ли са извън града? — попита Доксон.
— Да. Преследват останките от армията. Лутаделският гарнизон замени войниците от Валтроа, които бяха понесли доста сериозни загуби. Голяма част от Лутаделския гарнизон ще остане там по-дълго, за да претърсва околностите за бунтовници — изглежда, няколко големи групи са се отцепили от бунтовническата армия в началото на сражението.
Разговорът отново секна. Вин отпиваше от ейла, с надеждата поне малко да й помогне. След няколко минути откъм стълбите се чуха стъпки.
Влезе Келсайър.
— Добро утро на всички — заяви с обичайната си жизнерадост. — Ах, пак рулца. Клъбс, наистина е време да смениш готвача. — Въпреки коментара взе купата с рулца и започна да се храни с видимо удоволствие.
Останалите мълчаха и се споглеждаха. Келсайър остана да яде прав.
— Кел, трябва да поговорим — заяви накрая Доксон. — Армията е разбита.
— Да — потвърди Келсайър, без да спира да дъвче. — Забелязах.
— С операцията ни е свършено, Келсайър — обади се Бриз. — Хубав опит, но се провалихме.
Келсайър спря да дъвче. Намръщи се.
— Провалили сме се? Защо мислиш така?
— Вече нямаме армия, Кел — каза Хам.
— Армията беше само част от плана. Претърпяхме сериозен удар, но не сме приключили.
— О, в името на лорд Владетеля, човече! — викна Бриз. — Как може да си толкова безгрижен? Хората ни са избити. Не те ли интересува?
— Интересува ме, Бриз — отвърна съвсем сериозно Келсайър. — Но каквото станало — станало. Трябва да продължим.
— Именно! — Бриз се понадигна. — Да продължим, като забравим този твой безумен план. Зная, че не ти харесва, но това е простичката истина!
Келсайър остави купата на масата.
— Не ме Усмирявай, Бриз. Никога не ме Усмирявай.
Бриз се сепна и го погледна, после каза:
— Добре. Няма да използвам аломантия, ще се огранича с истината. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че въобще не си имал намерение да сложиш ръка на атиума. Ти ни използва. Обеща ни богатства, за да те последваме, но нямаше намерение да ни направиш богати. Всичко е заради твоето его — искаш да си най-прочутият главатар на всички времена. Ето защо разпространяваше онези слухове и наемаше хора. Достатъчно си богат — сега искаш да станеш легенда.
И млъкна, втренчил поглед в Келсайър, който скръсти ръце и ги огледа един по един. Всички сведоха смутено погледи, с което само потвърдиха, че са съгласни с Бриз. Вин също. Тишината продължи. Всички очакваха реакцията на Келсайър.
От стълбите отново долетяха стъпки и в кухнята нахлу Дух.
— Кой щял да са грижи, надигай да видиш! Сборище, на Фонтанния площад!
Келсайър не изглеждаше изненадан от съобщението.
— Сборище на Фонтанния площад? — повтори бавно Хам. — Това означава…
— Хайде — подкани ги Келсайър. — Отиваме да видим.
— Предпочитам да не го правя, Кел — обади се Хам. — Избягвам тези представления по съвсем определена причина.
Келсайър — вървеше начело на групата — изобщо не му обърна внимание. Всички — дори Бриз — носеха обикновено скаа облекло и наметала. Беше започнал лек саждопад и от небето се сипеха безгрижни черни снежинки, като листа, падащи от невидимо дърво.