„Макар че не бих се изненадала, ако реши да го направи“ — помисли си, като си спомни как Келсайър бе готов да се хвърли срещу цяла армия. Погледна го. Той сякаш едва се сдържаше да не скочи долу.
Дух се отдалечи назад, за да повърне на спокойствие, без да цапа хората на площада. Хам пъшкаше тихо и дори Клъбс изглеждаше разстроен. Доксон гледаше мрачно и сериозно, сякаш присъствието му тук беше някакво религиозно бдение. Бриз клатеше глава.
Но Келсайър… Келсайър беше разгневен. Лицето му бе почервеняло, мускулите му се напрягаха, очите му пламтяха.
Още четирима екзекутирани, един от тях — дете.
— Това… — възкликна Келсайър, сочеше ядосано площада. — Това там е нашият враг. Няма място за отстъпление, за отказване. Това не е някаква обикновена задача, от която да се откажеш при първия неочакван поврат.
Още четирима убити.
— Погледнете ги! — почти извика Келсайър и посочи благородниците. Повечето очевидно скучаеха — а неколцина нескрито се забавляваха, шегуваха се помежду си и клатеха възторжено глави. — Зная, че подлагате на съмнение идеите ми — продължи той. — Мислите, че съм прекалено суров с благородниците, че убийствата им са ненужна проява на насилие. Но като ги гледате сега да се смеят, не сте ли съгласни, че заслужават наказанието ми? Аз само възстановявам справедливостта.
Нови четирима екзекутирани.
Вин шареше с тревожен поглед по лицата на благородниците. Откри Елънд сред познатата й група млади мъже. Никой от тях не се смееше — и те не бяха единствените. Вярно, че преобладаващата част от аристократите приемаха зрелището като забавление, но имаше и такива, които изглеждаха ужасени.
Келсайър продължи:
— Бриз, ти ме попита за атиума. Ще бъда откровен. Това никога не е била главната ми цел — събрах тази група, защото исках да променя нещата. Ние ще се сдобием с атиум — ще ни е нужен, за да поддържаме новото правителство, — но целта на моя план не е да направи мен или всички вас богати. Йеден е мъртъв. Той беше нашето извинение — пример, че можем да свършим нещо добро, докато все още претендираме, че сме крадци. Но сега Йеден го няма и ако желаете, можете да се откажете. Да напуснете. Но това няма да промени нищо. Борбата продължава. И други ще загинат. Само дето вие няма да сте част от тази борба.
Още четирима убити.
— Време е да сложим край на тези мрачни представления — рече Келсайър и ги огледа един по един. — Ако ще го правим, трябва да сме честни и открити пред себе си. Да признаем, че не става въпрос за пари. Че целта ни е да спрем това. — Той посочи площада с кървавите фонтани — знак, който щеше да остане и след екзекуцията, за да покаже какво е станало на онези, които не са могли да я наблюдават пряко. — Аз смятам да продължа борбата — тихо каза Келсайър. — Давам си сметка, че някои от вас подлагат водачеството ми на съмнение. Смятате, че твърде много се обвързвам със скаа. Шепнете си, че се опитвам да стана новият лорд Владетел — смятате, че егото ми е по-скъпо, отколкото събарянето на империята.
Той млъкна и Вин зърна вина в очите на Доксон и оставалите. Дух се върна при тях. Изглеждаше наистина зле.
Още четири жертви.
— Грешите — продължи все така тихо Келсайър. — Трябва да ми повярвате. Вие ми вдъхвахте увереност, когато се захванах с тази задача. Все още ми е нужна вашата подкрепа! Каквото и да се случи, каквито и да са шансовете ни, трябва да продължим съпротивата!
Още четирима екзекутирани.
Сега вече всички бяха втренчили погледи в Келсайър. Изглежда, той вече не смяташе за толкова трудно да противодейства на натиска върху чувствата им, оказван от лорд Владетеля, макар че Вин все пак не смееше да изгаси цинка.
„Може би… той е в състояние да го направи“ — помисли си Вин, макар че не можеше да повярва. Ако имаше човек, който би могъл да надвие лорд Владетеля, това несъмнено беше Келсайър.
— Не ви подбирах само заради уменията ви — говореше той, — макар че вие несъмнено сте много способни. Избрах всеки един от вас, защото ви познавам и знам, че имате съвест. Хам, Бриз, Докс, Клъбс… вие сте мъже с репутация на честни, добронамерени люде. Давам си сметка, че ако искам планът ми да успее, трябва да си намеря поддръжници, които вярват. Не, Бриз, не става въпрос за слава или пари. Говорим за война — война, която водим от хиляда години и на която смятам да сложа край. Ако желаете, можете да си вървите. Знаете, че ще ви пусна — без да задавам въпроси, без някакви последствия. Ако искате — идете си. Но от друга страна — рече той и очите му ги изгледаха строго, — ако останете, ще обещаете никога да не подлагате на съмнение командването ми. Може да имате различно мнение за някои решения, но повече няма да шепнете зад гърба ми. Ако останете, ще ме следвате. Разбрано?