— Това смятам и аз — каза Келсайър.
— Но какво ще стане, когато войната свърши? — попита Вин. — Някои Къщи ще излязат победители, а ние няма да можем да се справим с тях.
Келсайър поклати глава.
— Вин, въобще не смятам тяхната война да свършва — поне за известно време. Лорд Владетеля взема решенията, Министерството управлява неговите поданици, но всъщност благородниците са тези, които карат скаа да работят. Така че ако свалим достатъчно Къщи, властта ще рухне от само себе си. Не можем да се бием срещу цялата Последна империя — тя е твърде голяма. Но можем да я разклатим, да накараме отделните й части да се изправят едни срещу други.
— Трябва да влошим още отношенията между Къщите — обади се Доксон, докато прелистваше тефтера. — Аристокрацията се опира на финансовите си интереси и липсата на средства може да накара всяка от Къщите да рухне.
— Бриз, май ще са ни нужни някои от твоите връзки — рече Келсайър. — Досега само аз работех по въпроса за войната между Къщите — но ако искаме да разбуним града, преди гарнизонът да се е върнал, ще трябва да удесеторим усилията си.
— Добре — съгласи се Бриз. — Но трябва да внимавам да не ме познаят. Не мога да ходя на сбирки и официални срещи, така че ще се наложи да посещавам познатите ми по домовете им.
— Същото важи за теб, Докс — рече Келсайър.
— И сам се сетих — отвърна Доксон.
— И за двама ви ще е опасно — рече Келсайър. — Но бързината е от съществено значение. Вин остава главният ни шпионин — освен това ще очакваме от нея да разпространява смущаващи слухове. Всякакви неща, които да подсилват объркването сред благородниците.
— Вероятно ще трябва да насочим вниманието си към върховете — обади се Хам.
— Именно — потвърди Бриз. — Ако можем да накараме най-силните Къщи да изглеждат уязвими, враговете им вероятно ще дръзнат да им нанесат неочаквани удари. Едва когато Големите къщи рухнат, хората ще започнат да осъзнават, че те са тези, които поддържат икономиката.
Възцари се мълчание. После няколко глави се извърнаха към Вин.
— Какво? — попита тя.
— Къща Венчър, Вин — каза Доксон. — Най-влиятелната от всички Големи къщи.
— Ако Венчър падне, цялата Последна империя ще усети трусовете — добави Бриз.
Вин се замисли.
— Не всички от тях са лоши хора.
— Може би — отвърна Келсайър. — Но лорд Страф Венчър със сигурност принадлежи към тази категория, а семейството му е сред най-изтъкнатите в Последната империя. Къща Венчър трябва да рухне — а ти вече си близка с един от най-влиятелните й членове.
„Нали искаше да избягвам близостта с Елънд!“ — помисли си тя обидено.
— Бъди нащрек, дете — посъветва я Бриз. — Опитай се да измъкнеш от онзи момък сведения за финансовото състояние на Къщата. Потърси някаква пролука, а ние ще свършим останалото.
„Тъкмо от онези игри, които Елънд ненавижда“. Но споменът за екзекуциите бе твърде жив в съзнанието й. На тези зверства трябваше да се сложи край. Освен това… Елънд й бе признал, че не харесва баща си, нито своята Къща. Може би…
— Ще видя какво мога да направя — обеща тя.
На външната врата се почука и един от чираците отвори. След малко в кухнята влезе Сейзед — загърнат в наметало на скаа.
Келсайър погледна часовника.
— Подранил си, Сейзед.
— Опитвам се да ми стане навик, господарю Келсайър — отвърна терисецът.
— Хубаво ще е и други да вземат пример от теб — подметна Доксон.
— Когато винаги пристигаш навреме, показваш, че нямаш друга важна работа — отряза го Келсайър. — Сейз, как са хората?
— По-добре, отколкото очаквахме, господарю Келсайър — рече Сейзед. — Но не могат вечно да се крият в складовете на Реноа.
— Зная — отвърна Келсайър. — Докс, Хам. Искам да помислите върху този проблем. От армията ни останаха към две хиляди души. Трябва да ги вкарате и настаните в Лутадел.
Доксон кимна замислено.
— Ще намерим начин.
— Да продължавам ли с обучението им? — попита Хам.
Келсайър кимна.
— В такъв случай ще ги разквартируваме на отряди — рече Хам. — Нямаме възможност да ги обучаваме индивидуално. Какво ще кажете — по няколкостотин души в един отряд? Настанени максимално близо един до друг в бедняшките квартали?
— Трябва да се погрижим никой от тях да не знае къде са настанени другите — обади се Доксон. — Или че възнамеряваме да нападнем двореца. С толкова много наши хора в града не е изключено някой от тях да попадне в лапите на принудителите по една или друга причина.