— Не е толкова лесно. Помниш ли, когато ти казах никога да не разпалваш метал извън десетте?
Вин кимна.
— Паленето на друг метал може да е смъртоносно — продължи Келсайър. — Дори погрешната смес на сплавта може да има тежки последици. Ако греша за Единайсетия метал…
— Ще те убие — довърши тихо тя. Келсайър кимна.
„Значи не си толкова уверен, колкото се преструваш.
Иначе досега да си го пробвал“.
— Точно това си искал да намериш в дневника — сети се тя. — Ключ за това как се използва Единайсетият метал.
— Да. Но поне досега не можем да се похвалим с напредък. Никъде в дневника не се споменава за аломантия.
— Но пък се говори за ферохимия.
Келсайър я погледна.
— Сейзед ли ти разказа за това?
Вин сведе поглед.
— Аз… го принудих.
Келсайър се разсмя.
— Чудех се какво ли съм пуснал по широкия свят, като те научих на аломантия. Разбира се, моят учител вероятно е бил спохождан от сходни мисли.
— Бил е прав да се безпокои.
— Разбира се, че е бил прав.
Вин се усмихна. Слънцето вече се беше скрило и из въздуха витаеха първите тъмни петна на мъглите.
— Сейзед обаче нямаше време да ми разкаже подробно за ферохимията. Какви са нейните възможности? — Очакваше Келсайър да й се скара, че го пита.
— Ферохимията е изцяло вътрешен процес — обясни той с леко презрение. — Може да прави същите неща като пютриума и калая — дава сила, издръжливост, остро зрение, — но всяко свойство трябва да се съхранява отделно. Може да подсилва и много други неща — неща, които аломантията не докосва. Спомени, физическа бързина, ясна мисъл… дори характеристики като тегло и възраст.
— Значи е по-силна от аломантията?
Келсайър сви рамене.
— Ферохимията няма външни сили — тя не може да Тласка или да Тегли чувства, нито да извършва Стоманено тласкане и Желязно дърпане. А най-голямото й ограничение е, че трябва да натрупваш тези умения, като ги извличаш от тялото си. Искаш да си дваж по-силен? Ще трябва да прекараш няколко часа в принудителна отмала, за да събереш сила. Искаш да оздравяваш бързо — доста време ще се наложи да се чувстваш болен. В аломантията самите метали са гориво — по принцип можем да използваме свойствата им, докато разполагаме с материал за горене. Във ферохимията металите са само средство за складиране — горивото е собственото ти тяло.
— Тоест не можеш просто да крадеш металните запаси на някой друг, така ли?
— Не става. Ферохимиците могат да използват само собствените си запаси. Та на въпроса ти — не. Не бих казал, че ферохимията е по-силна от аломантията. И двете имат своите предимства и ограничения. Например аломантът може да разпалва метала до определени граници, които поставят ограничения на способностите му. Ферохимиците нямат подобни ограничения, а когато натрупат два пъти повече сила за час, могат да са три пъти по-силни за по-кратък период — или дори четири, пет, шест пъти за още по-къси периоди.
Вин присви очи.
— Изглежда ми доста голямо предимство.
— Така е — потвърди Келсайър, бръкна под наметалото си и извади стъкленица с няколко топчета атиум. — Но пък ние имаме това. Няма значение, ако ферохимикът е силен за петима — щом знаем какво ще направи след миг, пак ще го победим.
Вин кимна.
— Ето — рече Келсайър, взе едно от топчетата, извади друга стъкленица, пълна с обикновен алкохолен разтвор, и го пусна вътре. — Вземи едно от тези. Ще ти потрябва.
— Тази вечер? — учуди се Вин.
Келсайър кимна.
— Но нали очакваме само Марш?
— Възможно е — рече той. — Но представи си, че принудителите са го заловили и са го накарали да напише писмото. А може би го преследват, или са го измъчвали и той е издал за срещата. Марш е на много опасно място — мисли за това като за твоите балове, само дето вместо благородници си заобиколена от принудители и инквизитори.
Вин потрепери.
— Май имаш право. — Мушна стъкленицата с атиума в пояса си. — Знаеш ли, нещо не е наред с мен. Дори престанах да мисля колко скъпо е това нещо.
— Аз пък никога не съм мислил за това.
— Това е, защото… — Вин млъкна и неволно погледна ръцете му. Обикновено той носеше ризи с дълги ръкави и ръкавици, за да прикрива белезите си. Но Вин знаеше, че са там. Хиляди дребни драскотини, насложени една върху друга.
— Както и да е — рече Келсайър, — права си за дневника — надявах се да спомене там Единайсетия метал. Но никъде не се говори за аломантия. Само за ферохимия. Двете сили са сходни в много отношения, сякаш се опитва да ги сравнява.
— Може би се е опасявал, че някой ще го прочете, а не е искал да се издава като аломант.