— Освен това — обади се Келсайър — трябваше да им каже, че е Мъглив, за да го допуснат до тайните министерски секти. Повечето старши принудители са Мъгливи от един или друг вид. И изглежда се подкрепят помежду си.
— И съвсем оправдано — каза Марш. — Кел, Министерството е много по-компетентно, отколкото предполагахме.
— Какво искаш да кажеш?
— Те използват своите Мъгливи. Използват ги добре. Имат бази на различни места из града — Усмирителни станции, както ги наричат. Във всяка стоят по няколко министерски Усмирители, чиято единствена задача е да потискат и успокояват чувствата на всички в околността.
Келсайър подсвирна.
— И колко са тези станции?
— Поне десетина — отвърна Марш. — Повечето са в бедняшките квартали. Те знаят, че скаа са покорни, но искат да са съвсем сигурни, че ще си остават покорни.
— Дяволите да го вземат! — изруга Келсайър. — Винаги съм се чудел защо тукашните скаа изглеждат по-обезверени от останалите. Нищо чудно, че срещахме затруднения при вербуването. Тези нещастници са постоянно под въздействие на Усмирители!
— Да. А Усмирителите на Министерството са доста добри. По-добри дори от Бриз. Занимават се с това по цял ден. И тъй като не искат от теб нищо конкретно — само поддържат определени емоционални граници, — са трудни за откриване. Всяка група има Задимител, за да я прикрива, както и Издирвач, който следи преминаващите в околността аломанти. Предполагам, че от тях инквизиторите получават указания кого да следят — хората обикновено не разпалват метали в близост до принудител, но в бедняшките квартали са по-небрежни.
— Можеш ли да ни съставиш списък на тези станции? Трябва да знаем къде са тези Издирвачи, Марш.
— Ще се опитам. Точно сега отивам в една такава станция — персоналът се сменя само нощем, та всичко да се запази в тайна. Началството ми е хвърлило око и ми позволи да посетя няколко такива станции, за да навляза в работата. Ще се опитам да ти направя списък. Обаче… внимавай какво ще правиш с тази информация, ясно? Трябва да сме много предпазливи, Кел. Министерството поддържа тези станции от доста време. Сега, когато знаем за тях, имаме сериозно предимство. Не бива да го похабяваме.
— Няма — обеща Келсайър. — А какво ще кажеш за инквизиторите? Откри ли нещо за тях?
— Те са… странни, Кел. Изглежда, притежават всички аломантични сили и предполагам, че са Мъглородни. Не можах да науча много за тях — макар че поне знам, че остаряват.
— Наистина? — попита заинтригувано Келсайър. — Значи не са безсмъртни?
— Не са — отвърна Марш. — Принудителите казаха, че от време на време инквизиторите се сменят. Тези същества са надарени с дълъг живот, но накрая и те умират от старост. И тогава наемат нови от средите на благородниците. Те са хора, Кел — само че са… променени.
— Щом умират от старост, значи могат да умрат и от друго, нали?
— Това си мислех и аз — потвърди Марш. — Ще се опитам да науча още. Инквизиторите не общуват много с обикновените принудители — между двете групи съществува политическо напрежение. Лорд преланът е глава на църквата, но инквизиторите смятат, че те трябва да държат юздите.
— Интересно — бавно каза Келсайър. Вин почти усещаше как умът му преработва новата информация.
— Както и да е, трябва да вървя — заяви Марш. — Ще се наложи да тичам и сигурно пак ще закъснея.
Келсайър кимна и Марш тръгна към вратата, като пазеше от мръсотията новото си расо.
— Марш — обади се Келсайър тъкмо преди брат му да излезе.
Марш се обърна.
— Благодаря ти — рече Келсайър. — Мога само да си представя колко е опасно.
— Не го правя за теб, Кел. Но съм трогнат от съчувствието. Ще се опитам да ти пратя ново съобщение веднага щом събера още информация.
— Внимавай — предупреди го Келсайър.
Марш се изгуби в мъгливата нощ. Келсайър постоя още малко насред стаята, загледан след брат си.
„Не се преструва — помисли Вин. — Наистина се тревожи за брат си“.
— Да вървим — заяви Келсайър. — Ще те преместим в имението Реноа — след няколко дни Къща Лекал организира бал и трябва да присъстваш.
28.
Понякога моите сподвижници ме обвиняват, че се тревожа и се съмнявам прекалено много. Но макар да не мога да свикна с ролята си на герой, има едно нещо, което никога не подлагам на съмнение: хуманната цел на нашето пътуване.
Дълбината трябва да бъде унищожена. Аз съм я виждал, чувствал съм я. Името, с което сме я нарекли, струва ми се, е твърде слабо. Да, тя е дълбока и неизмерима, но също така е и ужасна. Мнозина не осъзнават, че тя е разумна, но аз съм влизал в контакт с ума й, такъв, какъвто е, при няколкото случая, когато се изправях срещу нея.