Щеше й се да е малко по-убедена. Знаеше, че Шан Елариел подготвя нещо. Къща Венчър може и да беше в безопасност, но понякога Елънд се излагаше твърде много на показ. Ако Шан предприемеше нещо лично срещу него, Венчърови можеха да понесат удара, но не и Вин.
— Лейди Валет Реноа — произнесе един глас. — Струва ми се, че закъсняхте.
Вин се обърна. Беше Елънд, седеше на скамейката в една тъмна ниша зад нея. Тя се усмихна, погледна часовника и установи, че наистина са изминали няколко минути след часа, в който му бе обещала да се срещнат.
— Лоша привичка, с която ме зарази един приятел — оправда се тя.
— О, не казвам, че е лоша — усмихна се Елънд. — Напълно в реда на нещата е една дама да не проявява точност. В края на краищата джентълменът е този, който трябва да чака, или поне така ме е учила майка ми.
— Изглежда, е доста мъдра жена — отбеляза Вин. Нишата бе достатъчно голяма за двама души, ако седят близо един до друг. Тя седна до него, с лице към сияещия прозорец. Краката им лекичко се допираха.
— Не съм сигурен в това — възрази Елънд. — В края на краищата е избрала баща ми.
— С което е станала член на една от най-могъщите фамилии в Последната империя. Едва ли би се справила по-добре — освен ако не се беше омъжила за самия лорд Владетел. Но доколкото знам, той не си търси жена.
— И жалко — рече Елънд. — Ако си имаше половинка в живота, нямаше да е толкова мрачен.
— Предполагам, че това зависи от жената. — Вин погледна към една малка група, която мина по коридора. — Това място не е чак толкова усамотено. Хората ни гледат с подозрение.
— Вие сте тази, която дойде при мен — засмя се Елънд.
— Да, но не мислех, че това може да накара присъстващите да клюкарстват по наш адрес.
— Нека си клюкарстват — подхвърли нехайно Елънд.
— Защото това ще ядоса баща ви?
Елънд поклати глава.
— Това вече не ме интересува, Валет. — Наведе се към нея. Вин усещаше дъха му. Постоя така няколко секунди, после прошепна: — Мисля, че ще ви целуна.
Вин потрепери лекичко.
— Не бих искала да го правите, Елънд.
— Защо?
— Доколко всъщност ме познавате?
— Не толкова, колкото бих искал.
— И не толкова, колкото е нужно. — Вин го погледна в очите.
— Ами кажете ми.
— Не мога. Не точно сега.
Елънд постоя наведен още малко, кимна и се отдръпна. Изправи се и се отдалечи към парапета.
— Тогава да се поразходим?
— Да — отвърна Вин облекчена. И малко разочарована.
— Чудесно. И без това в тази ниша е твърде тъмно, за да се чете.
— Да не сте посмели — сряза го тя и крадешком погледна книгата, която се подаваше от джоба му. — Четете, когато сте с друг, не и с мен.
— Но нали така се запознахме!
— И така можем да приключим познанството — отвърна тя и го улови под ръка.
Елънд се усмихна. Не бяха единствената двойка, която се разхождаше по балкона; долу на дансинга още няколко се въртяха бавно на тихата музика.
„Изглежда толкова мирно. А само преди няколко дни мнозина от тези хора седяха и гледаха със скучаещ вид как обезглавяват жени и деца“.
Усещаше ръката на Елънд, топлината на тялото му. Келсайър казваше, че се усмихва, защото иска да извлече колкото се може повече радост от света — да се наслаждава на кратките мигове щастие. Докато се разхождаше под ръка с Елънд, тя започна да разбира как се чувства.
— Валет… — подхвана Елънд бавно.
— Да?
— Искам да напуснеш Лутадел.
— Какво?!
Той спря, обърна се и я погледна.
— Много мислих за това. Може би не си даваш сметка, но в града е станало опасно. Много опасно.
— Зная.
— В такъв случай осъзнаваш, че точно сега една малка Къща без съюзници няма място в Централната област — продължи той. — Чичо ти е наистина смел мъж, след като дойде тук и успя да си създаде място, но избра неподходящия момент. Аз… струва ми се, че нещата съвсем скоро ще излязат изпод контрол. А когато това се случи, не мога да гарантирам безопасността ти.
— Елънд, чичо ми знае какво прави.
— Говорим за различни неща, Валет. Сриват се цели Къщи. Текиелови бяха избити от бандити — макар че това е дело на Къща Хастинг. И те няма да са последните жертви, преди тази история да приключи.
Вин отново се сети за Шан.
— Но поне ти си в безопасност, нали? Къща Венчър… тя не е като другите. Искам да кажа, че е стабилна.
Елънд поклати глава.
— Валет, ние сме по-уязвими от останалите.
— Но нали разчитате на огромно богатство? Не на договори.
— Може да не им даваме гласност. Но ги има. Преструваме се на много богати и другите вярват, че имаме повече, отколкото е в действителност. Но с данъчното бреме на лорд Владетеля… единственият начин да поддържаш властта си е като печелиш. Тайни приходи.