— Всъщност — поправи го Елънд — аз бях този, който пръв я заговори. Защото беше заела мястото ми за четене.
— Но ще признаеш, че е подозрително колко бързо те обвърза — рече Телдън. — Елънд, ако си решил да подхващаш романтична връзка, трябва да знаеш едно нещо: можеш да се забавляваш колкото искаш с жените, но не ги допускай твърде много до себе си. Тогава започват проблемите.
Елънд поклати глава.
— Валет е различна.
Приятелите му се спогледаха, после Телдън вдигна рамене и посегна към чашата. Джастис въздъхна и се протегна.
— Както и да е, време е да си вървя.
— Още по чашка? — предложи Телдън.
Джастис поклати глава и пак прокара ръка по косата си.
— Знаеш какви са родителите ми на баловете — ако не изляза да се срещна с определени хора от гостите, ще ми го натякват седмици.
Пожела им приятна вечер и се върна в залата. Телдън продължи да надига чашата, като току поглеждаше Елънд.
— Не мисля за нея — тросна се Елънд.
— А за какво тогава?
— За тазвечерната среща — отвърна Елънд. — Не съм сигурен, че ми хареса начинът, по който премина.
— Ха! — възкликна едрият младеж и махна с ръка. — Ти си станал по-лош и от Джастис. Какво се случи с човека, който идваше на тези срещи да се отпусне и да прекара малко време с приятели?
— Той е обезпокоен — призна Елънд. — Някои от приятелите му може да поемат по-скоро управлението на своите Къщи и той се страхува, че никой от нас не е готов.
— Не ставай мелодраматичен — изсумтя Телдън и намигна усмихнато на слугинята, която дойде да прибере чашите. — Имам чувството, че всичко това скоро ще приключи. След няколко месеца ще се чудим защо е трябвало да си блъскаме главите.
„Кейл Текиел няма да се върне“ — помисли Елънд.
Разговорът секна и не след дълго Телдън също се надигна. Елънд остана още малко, разтворил „Диктати на обществото“, но не можеше да се съсредоточи. Въртеше чашата с бренди между пръстите си, без да отпива.
„Дали Валет е още тук?“
Може би тя също бе отишла в някоя стая за собствена сбирка.
„Това момиче се интересува прекалено много от политика“. Може би й завиждаше — бе едва от няколко месеца в двора, а вече изглеждаше по-компетентна от него. Беше безстрашна, дръзка и… интересна. Не влизаше в нито един от стереотипите за придворна дама.
„Дали Джастис не е прав? Тя наистина е различна от останалите жени и намеква, че има неща, които не зная за нея“.
Опита се да прогони тези мисли. Вярно, че Валет беше различна — но беше също невинна, по свой начин. Пламенна, изпълнена с неочаквани хрумвания, енергична.
Изглежда обаче не осъзнаваше колко опасен може да е Лутадел. Зад баловете и гостуванията се криеха опасни интриги. Какво щеше да стане, ако някой прати Мъглороден, за да се разправи с нея и чичо й? Реноа нямаше силни връзки и никой в двора не би се учудил на някакво си убийство във Фелисе. Дали чичото на Валет бе взел предпазни мерки? Дали някога въобще се бе страхувал от аломанти?
Елънд въздъхна. Трябваше да се увери, че Валет ще си тръгне. Това беше единствената възможност.
Елънд вече си бе дал сметка, че е пил твърде много. Закрачи по коридора, нетърпелив да се мушне в леглото.
Но коридорът до стаята му минаваше покрай кабинета на баща му. Вратата беше отворена и въпреки късния час отвътре струеше светлина. Елънд се опита да пристъпва безшумно по килима, но и този път не можа да се справи.
— Елънд? — повика го баща му от кабинета. — Ела тук.
Елънд въздъхна тихо. Лорд Страф Венчър не пропускаше нищо. Той беше Калаено око — сетивата му бяха толкова изострени, че вероятно отдалече бе чул каретата му да се приближава. „Ако не вляза при него сега, ще прати слугите да ме повикат“.
Така че влезе в кабинета. Баща му седеше в креслото и разговаряше тихо с ТенСун — Венчъровия кандра. Елънд все още не беше свикнал с най-новото тяло на това същество, което някога бе принадлежало на един прислужник в дома на Хастингови, и когато го видя, неволно потрепери. Съществото се поклони, после безшумно излезе.
Елънд се облегна на вратата. Креслото на Страф бе поставено пред лавицата с книги — Елънд бе сигурен, че баща му не е прочел нито една от тях. В помещението светеха само две лампи, със спуснати сенници, за да не пропускат много светлина.
— Ходи на бал тази вечер — каза Страф. — Какво научи?
Елънд се почеса по тила.
— Че имам склонност да пия твърде много бренди.
Страф, изглежда, не улови шегата в отговора. Той беше перфектен имперски благородник — висок, плещест, винаги облечен с ушити по поръчка костюми.
— Срещна ли се отново с… онази жена?
— Валет? Хъм… да. Но не за толкова дълго, колкото бих искал.