— Забранявам ти да прекарваш вечерите с нея.
— Добре. — Елънд кимна. — Ще го запомня.
Лицето на Страф потъмня. Той се изправи и заобиколи бюрото.
— Ох, Елънд. Кога най-сетне ще преодолееш детинското си поведение? Имаш ли представа колко глупаво изглеждаш в очите ми?
— Всъщност, татко, преодолях „детинското си поведение“ преди доста време — но изглежда, че каквото и да правя, винаги те дразня. Ще ми се да го бях разбрал по-рано: щях да си спестя доста напразни усилия в младежките години.
Баща му изсумтя, после му протегна едно писмо.
— Издиктувах това на Стаксълс преди малко. С него приемам поканата за обяд с лорд Тегас утре. Ако избухне война между Къщите, искам да съм сигурен, че ще успеем максимално бързо да се разправим с Хастингови, а Тегас е силен съюзник. Той има дъщеря. Искам да дойдеш за обяда с нея.
— Ще си помисля — отвърна Елънд и се чукна с пръст по челото. — Но не съм сигурен в какво състояние ще съм утре. Пих доста бренди.
— Ще дойдеш, Елънд. Това не е молба.
Елънд се поколеба. Част от него искаше да отвърне веднага, да възрази — не защото не му се ходеше на обяд, а заради нещо много по-важно.
„Хастинг са втората по могъщество Къща в града. Ако се съюзим с тях, заедно ще удържим Лутадел от хаоса. Можем да спрем войната, а не да я разпалваме“.
Ето на какво го бяха научили книгите — бяха го променили от бунтовен келеш в начинаещ философ. За съжаление твърде дълго бе живял заслепен. Какво чудно, че Страф не бе забелязал промяната в сина си? Самият Елънд я виждаше едва сега.
Баща му продължаваше да го гледа втренчено и Елънд отмести поглед и повтори:
— Ще си помисля.
Страф му махна да си върви и се обърна.
Елънд продължи, в опит да запази накърнената си гордост:
— Не зная защо трябва да се безпокоиш за Хастингови. Те, изглежда, се готвят да напуснат града.
— Какво?! — възкликна Страф. — Къде научи това?
— На бала — отвърна небрежно Елънд.
— Одеве не спомена ли, че не си чул нищо важно?
— А, не съм казвал подобно нещо. Просто не ми се споделяше с теб.
Лорд Венчър се намръщи.
— Не зная защо въобще трябва да ти обръщам внимание. Всичко, което научиш, се оказва безполезно. Опитах се да те науча на политика, момче. Постарах се. Но сега… какво пък, надявам се да доживея до мига, когато напуснеш този свят. Защото поемеш ли контрола над моята Къща, дните ни са преброени.
— Зная повече, отколкото си мислиш, татко.
Страф се разсмя и седна в креслото.
— Съмнявам се, момче. Та ти дори не можеш да си намериш жена за леглото. Единственият път, когато успя, беше когато те заведох в онзи бордей.
Елънд се изчерви. „Внимавай — рече си. — Той те предизвиква съвсем целенасочено. Знае, че това ти е слабо място“.
— Лягай си, момче — рече Страф и махна с ръка. — Изглеждаш ужасно.
Елънд се поколеба за миг, обърна се и мълчаливо излезе.
„Това е разликата между тях и теб, Елънд — мислеше си той. — Тези философи, които четеш — те са революционери. Готови са били да рискуват главите си. А ти дори не смееш да се възпротивиш на баща си“.
Прибра се уморено в стаята си — и за своя изненада откри, че го чака прислужник.
— Какво има? — попита намръщено.
— Лорд Елънд, имате гост — отвърна мъжът.
— В този час?
— Лорд Джастис Лекал, милорд.
Елънд завъртя учудено глава.
„Какво, в името на лорд Владетеля…“
— Сигурно ме чака в гостната?
— Да, милорд.
Елънд въздъхна, излезе от спалнята и се върна по коридора. Откри Джастис нетърпеливо да крачи напред-назад.
— Джастис? — каза уморено. — Надявам се да е нещо много важно.
Джастис пристъпи сконфузено от крак на крак. Изглеждаше дори по-нервен от нормалното.
— Какво има? — настоя Елънд. Търпението му наистина се изчерпваше.
— Става дума за онова момиче.
— Валет? — попита Елънд. — Дошъл си тук да говорим за Валет? Сега?
— Трябва повече да вярваш на приятелите си.
— И да се доверя на опита ти с жените? — изсумтя Елънд. — Не се обиждай, Джастис, но ще се въздържа.
— Елънд, аз я проследих — съобщи Джастис.
— Какво?! — стресна се Елънд.
— Наредих да проследят каретата й. Или, по-точно, оставих човек на пост при градската порта. Не е била вътре, когато каретата напусна града.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя не е била в каретата, Елънд — повтори Джастис. — Докато терисецът подавал пропуска на стражника, моят човек надзърнал през прозорчето. Вътре нямало никого.
— Каретата сигурно я е оставила някъде в града.
— Тя е шпионка на някоя от другите Къщи — опитват се да се доберат чрез теб до баща ти. Избрали са идеалната жена, за да те примамят — чернокоса, загадъчна, далече от обичайните политически боричкания. Създали са й легенда за нисък произход, за да те заинтригуват, че чрез нея ще ядосаш баща си.