— Джастис, това е неле…
— Елънд — прекъсна го Джастис. — Кажи ми още веднъж: как се запозна с нея?
Елънд се замисли.
— Тя стоеше на балкона.
— На мястото, където ти четеш — уточни Джастис. — Всеки знае къде се разполагаш. Съвпадение?
Елънд затвори очи. „Не и Валет. Тя не може да е част от това. — Но веднага го споходи друга мисъл. — Аз й казах за атиума! Как може да съм толкова глупав?“
Не можеше да е истина. Да го излъжат така лесно. Но… имаше ли право да излага фамилията си на риск? Вярно, беше лош син, но не и предател на Къщата. Не искаше да предизвика упадъка на Венчърови. Нали един ден искаше да ги поведе, за да промени света!
Сбогува се с Джастис и се върна в спалнята. Беше твърде изтощен да мисли за политика. Но когато най-сетне си легна, не можа да заспи.
По някое време стана и повика прислужника.
— Кажи на баща ми, че утре ще присъствам на обяда. Но в замяна искам да ми заеме двама шпиони, за да проследя един човек.
29.
Другите смятат, че трябваше да екзекутирам Куаан, задето ме предаде. Честно казано, в този момент бих го убил със собствените си ръце, ако знаех къде е отишъл. Но тогава просто не намерих сили.
Този човек ми беше като баща. До ден-днешен не зная защо внезапно реши, че не съм Героят. Защо се обърна срещу мен, защо се отрече от мен пред Конклава на Светоносците.
Нима предпочита да победи Дълбината? В края на краищата ако аз не съм избраникът на съдбата — както твърди Куаан, — присъствието ми при Кладенеца на Възнесението едва ли ще влоши нещата повече, отколкото ако Дълбината продължи да руши нашия свят.
Краят е близо.
Вече виждаме пещерата от лагера. Още няколко часа ускорен ход и сме при нея, но съм сигурен, че това е мястото. По някакъв начин го усещам… чувствам пулсации в главата.
Студено е. Кълна се, че дори скалите са от лед, а на места снегът е толкова дълбок, че трябва да си прокопаваме път. Вятърът не спира да брули. Страхувам се за Федик — вече не е същият, откакто мъгливото създание го нападна, и се опасявам да не се подхлъзне и да падне в дълбоките ледени урви.
Но терисците продължават да ме изненадват. Извадихме късмет, че ги взехме с нас, защото нито един обикновен носач не би издържал на това пътуване. Терисците, изглежда, дори не усещат студа — по някакъв начин странният им метаболизъм им придава свръхестествени способности да се съпротивляват на стихиите. Може би са „складирали“ топлина в телата си за по-късна употреба?
Те не желаят да говорят за своите способности и съм уверен, че вината за това е на Рашек. Останалите носачи го смятат за свой водач, макар че не съм сигурен дали упражнява пълна власт над тях. Преди да бъде прободен, Федик се страхуваше, че терисците могат да ни изоставят тук, на ледника. Аз не мисля, че съществува подобна опасност. Тук съм заради териските пророчества — тези хора няма да тръгнат срещу собствената си религия само защото един от тях не ме харесва.
Най-сетне повиках Рашек. Той отказа да разговаря с мен, но аз го принудих. Когато си поразвърза езика, произнесе дълга тирада, посветена на омразата му към Кхлениум и моите сънародници. Смята, че сме превърнали неговия народ в нещо като роби. Уверен е, че терисците заслужават повече — непрестанно повтаря, че народът му трябвало да „доминира“, защото притежавали свръхестествени сили.
Боя се от думите му, защото прозирам в тях известна истина. Вчера един носач вдигна невероятно тежък камък и го хвърли встрани от пътя ни почти с лекота. Не бях виждал подобен подвиг през целия си живот.
Мисля си, че терисците могат да са много опасни. Вероятно се отнасяме към тях несправедливо. Но мъже като Рашек трябва да бъдат обуздани — той вярва безразсъдно, че всички ги потискат. Твърде е млад, за да държи в себе си толкова много гняв.
Ужасно е студено. Когато приключа с това, бих искал да прекарам цяла година някъде на топло. Брачис ни е разказвал за такива места, Южните острови, където високите планини бълват огньове.
Какво ли ще стане, когато се свърши? Дали отново ще се превърна в обикновен човек? В незначителен човек. Изглежда приятно — дори по-примамливо от топлото слънце и безоблачното небе. Толкова се уморих да бъда Героят на времето, да влизам в градове, където ме посрещат въоръжени до зъби врагове или фанатични последователи. Уморих се да ме обичат и мразят за това, което неколцина старци твърдят, че ще направя.
Искам да потъна в забрава. Да изчезна. Да, това би било чудесно.
Ако някой друг чете тези редове, нека знае, че властта е тежко бреме. Не се оковавайте с веригите й. Според Териските пророчества аз ще имам силата да спася света. Но в тях също така се намеква, че ще имам силата и да го разруша.