Вин повдигна вежди.
— Звучи ми малко глупаво.
— Не мисля така — възрази Сейзед. — Защото асталзите били доста напредничави — те умело смесвали религия с наука. Смятали, че различните цветове са индикатори за различни варианти на бъдеще, и доста подробно описвали светлината и цветовете. Тъкмо благодарение на тях разполагаме със сравнително точни описания на живота преди Възнесението. Те имали схема на цветовете и я използвали, за да описват синьото на небето и зеленината на растенията. По мое мнение философията им относно късмета и щастието е много поучителна. За тях животът в бедност е само признак за приближаващото се богатство. Може би ще ви е от полза, господарке, ако се изпълните с мисълта, че късметът ви не винаги е бил лош.
— Не зная — рече скептично Вин. — Искам да кажа, щом лошият ти късмет е ограничен, не важи ли същото за добрия? Всеки път, когато се случи нещо хубаво, ще се притеснявам, че съм го похабила.
— Хъм. — Сейзед я погледна. — Предполагам, че зависи от гледната точка.
— Как може да си такъв оптимист? — попита Вин. — Ти и Келсайър.
— Не зная, господарке. Може би нашият живот е по-лек от вашия. Или пък сме по-глупави.
Вин потъна в мълчание. Продължиха да се разхождат и след известно време свърнаха към къщата, но без да бързат.
— Сейзед — каза тя след малко. — Когато ме спаси, в онази дъждовна нощ, ти използва ферохимия, нали?
Сейзед кимна.
— Да. Инквизиторът бе съсредоточен върху вас и успях да се промъкна зад него и да го ударя с камък. Мога да натрупам сила, многократно по-голяма, отколкото на обикновен човек, така че ударът ми го отхвърли към стената и, предполагам, строши някои кости.
— Така ли?
— Изглеждате разочарована, господарке — отбеляза Сейзед и се засмя. — Сигурно защото сте очаквали нещо по-ефектно.
— Аз просто… ти не ми каза почти нищо за ферохимията. Това й придава нещо като… мистичност.
Сейзед въздъхна.
— Нищо не може да се скрие от вас, господарке. Вероятно вече сте се досетили за най-уникалната способност на ферохимията — способността да се съхраняват и възстановяват спомени. Останалите сили не са много по-различни от вашите възможности с пютриум и калай. Някои от тях може да ви се сторят странни — като това да променяш теглото си, или дори възрастта — но те не предлагат кой знае какви бойни приложения.
— Възрастта? — попита Вин и се оживи. — Можеш ли да станеш по-млад?
— Ни най-малко, господарке. Не забравяйте, ферохимикът трябва да извлича силата от собственото си тяло. Би могъл например за няколко седмици да накара тялото си да изглежда, сякаш е остаряло с десет години. А след това, за също толкова време, да се върне назад. Но във ферохимията всичко се основава на баланса.
Вин обмисли чутото.
— Има ли значение металът, който използваш? Както в аломантията?
— Има, естествено — отвърна Сейзед. — Металът определя какво може да се съхранява.
Вин кимна и отново закрачи.
— Сейзед, ще ми дадеш ли малко от твоя метал? — попита след малко.
— От моя метал, господарке?
— Нещо, което използваш като ферохимичен склад — обясни Вин. — Искам да се опитам да го разпаля — може би ще ми позволи да използвам част от силата му.
Сейзед се намръщи озадачено.
— Някой опитвал ли го е досега? — попита Вин.
— Сигурен съм, че все някой е опитвал. Но не си спомням конкретен случай. Може би ако прегледам медните си хранилища…
— Защо просто не ми дадеш да опитам? — прекъсна го Вин. — Имаш ли нещо, изработено от някой от основните ви метали? Нещо, в което не си съхранявал важни сведения?
Сейзед помисли малко, вдигна ръка, откачи от ухото си обица, като тази, която носеше Вин, и й я даде.
— Това е чист пютриум, господарке. Вътре съм съхранил известно количество сила.
Вин кимна и я глътна. Прегледа аломантичните си резерви, но малкото късче, изглежда, не вършеше нищо. За проба разпали пютриум.
— Е? — попита Сейзед.
Вин поклати глава.
— Нищо не… — И млъкна. Имаше някаква промяна.
— Какво става, господарке? — попита Сейзед с нетипично за него нетърпение.
— Аз… усещам силата, Сейз. Едва доловима е — извън обсега ми, — но кълна се, в мен има нов запас, какъвто досега не съм притежавала.
Сейзед се намръщи.
— Слаб, казвате? Сякаш… виждате сянката на този запас, но не можете да се доберете до силата му?
— Да. Откъде знаеш?
— Защото така се чувствам, когато правя опит да използвам метали на други ферохимици, господарке. Трябваше да се досетя, че резултатът ще е такъв. Не можете да черпите от тази сила, защото тя не ви принадлежи.