— Ох — въздъхна Вин.
— Не се разочаровайте, господарке. Ако аломантите можеха да крадат силата на други хора, вече щеше да е известно. Но си струваше да опитате. — Той се обърна и посочи към имението. — Каретата ви пристигна. Ще закъснеем за срещата.
„Странно — помисли Келсайър, докато пресичаше тъмния двор пред имението Реноа. — Промъквам се в собствената си къща, сякаш атакувам Цитаделата на някой благородник“.
Но нямаше как да го избегне — не и с неговата репутация. Келсайър крадецът бе достатъчно известен, Келсайър бунтовникът и духовен водач на скаа бе още по-прочут. Това не му пречеше да сее нощем хаос в града — трябваше само да е по-предпазлив. Все повече благороднически семейства напускаха града, а могъщите Къщи започваха да проявяват параноя. В известен смисъл това ги правеше по-лесни за манипулиране — но навъртането около цитаделите бе станало опасно занятие.
За разлика от тях, имението Реноа си оставаше практически неохранявано. Имаше стражи, разбира се, но не и Мъгливи. Реноа се стараеше да не прави впечатление и да не привлича вниманието на аломантите. Докато се прокрадваше покрай стената, Келсайър се придържаше към сенките. Тласна се от една монета и се изстреля право към балкона на Реноа.
Приземи се безшумно и надникна през стъклото. Пердетата бяха спуснати, но видя вътре Доксон, Вин, Сейзед, Хам и Бриз, заобиколили бюрото на Реноа. Самият Реноа се бе настанил в най-далечния ъгъл и, изглежда, не участвате в разговора. Според договора той трябваше да изпълнява ролята на лорд Реноа и очевидно не смяташе да преминава тази граница.
Келсайър поклати глава. „Съвсем лесно е за един убиец да влезе тук. Ще трябва да предупредя Вин да спи в работилницата на Клъбс“. Не се безпокоеше за Реноа — кандра не се страхуваха от кинжалите на убийци.
Келсайър почука лекичко на вратата и Доксон дойде да отвори.
— А ето го и самия него! — заяви Келсайър, като пристъпи в стаята и отметна мъглопелерината.
Доксон изсумтя недоволно и затвори вратата.
— Наистина си чудна гледка, Кел. Особено с петната от сажди по коленете.
— Наложи се да попълзя малко тази вечер — обясни Келсайър и махна небрежно с ръка. — Има един отточен канал, който минава под защитната стена на Цитаделата Лекал. Човек би си помислил, че са го запушили.
— Съмнявам се, че въобще би им дошло наум — отвърна седналият до бюрото Бриз. — Повечето от вас, Мъглородните, са твърде горделиви, за да пълзят. Изненадан съм обаче, че ти си го направил.
— Твърде горделиви да пълзят? — повтори Келсайър. — Глупости! По-скоро бих казал, че ние, Мъглородните, сме твърде горди, за да не се унижаваме да пълзим — с достойнство, разбира се.
Доксон се намръщи и се върна при бюрото.
— Кел, не виждам никакъв смисъл в това.
— Така е с нас, Мъглородните — засмя се Келсайър. — Какво е това?
— От брат ти — рече Доксон и кимна към разстланата на бюрото карта. — Пристигна днес следобед в кухината на строшения крак на масата, която Ортодоксалният отдел прати за ремонт на Клъбс.
— Интересно — отвърна Келсайър и се наведе над масата. — Предполагам, че е схема на Усмиряващите станции, нали?
— Именно — потвърди Бриз. — Невероятно откритие — никога не бях виждал толкова подробна и точна карта на града. Тук не само са изобразени всичките трийсет и четири станции, но освен това и районите, в които действат инквизиторите, както и местата, към които проявяват интерес различните Отдели. Не съм имал възможността да се запозная с брат ти, но трябва да кажа, че този човек е гений!
— Трудно е дори да си помислиш, че е от една кръв с Кел, нали? — попита с усмивка Доксон. Беше извадил бележник и преписваше списъка на станциите.
Келсайър изръмжа недоволно.
— Марш може да е гений, но аз съм по-красивият. Какви са тези числа?
— Места и дати за набези на инквизиторите — обясни Хам. — Виж, бандата на Вин също е отбелязана.
— И как, небеса, Марш е успял да докопа това съкровище?
— Не е той — поклати глава Доксон. — Тук има бележка. Изглежда, му я е дал архипреланът. Впечатлен е от Марш и му е осигурил картата, за да потърси нови подходящи места за станции в града. Навярно Министерството е обезпокоено от войната между Къщите и иска да прати допълнителни Усмирители, за да задържи нещата под контрол.
— Трябва да върнем картата с поправения крак — обади се Сейзед. — Когато приключим с огледа й, ще направя възможно по-бързо копие.
„И ще го запомниш, добавяйки го към записите на всички Пазители — помисли Келсайър. — Сейз, наближава денят, в който ще престанеш да запомняш и ще се заемеш да ни учиш. Надявам се хората ти да са готови“.