Наведе се над картата. Беше невероятно подробна, точно както бе казал Бриз. Марш наистина се бе изложил на огромен риск да им я прати. Може би глупав риск — но информацията, която съдържаше…
„Трябва да я върнем час по-скоро — помисли Келсайър. — Утре сутринта, ако е възможно“.
— А това какво е? — попита Вин, наведена над единия край на картата. Беше облечена с домашна рокля — също толкова красива, колкото роклите й за бал, макар и не тъй натруфена.
Келсайър се усмихна. Помнеше времето, когато Вин изглеждаше ужасно неловко в роклите, а изглежда, напоследък бе започнала да ги носи с удоволствие. Все още маниерите й не бяха като на истинска знатна дама. Беше грациозна — но това бе преднамерената грациозност на хищник, а не култивираната грация на придворна дама. И въпреки това роклите й отиваха — сигурно причината не беше само в добрия шивач.
„Ах, Мейр — помисли Келсайър. — Винаги си искала дъщеря, която да научиш да бъде едновременно дама и крадла“. Двете щяха да се харесат, всяка от тях притежаваше по нещо необичайно. Ако жена му беше жива, вероятно щеше да научи Вин как да се преструва на знатна дама по-добре от Сейзед.
„Разбира се, ако Мейр беше жива, нямаше да се занимавам с това. Не бих посмял“.
— Вижте! — възкликна Вин. — Едно от местата, отбелязани за атака от инквизиторите, е съвсем ново — с вчерашна дата.
Доксон погледна Келсайър.
„Все някога ще трябва да й кажем…“
— Това беше групата на Терън — обясни Келсайър. — Един инквизитор ги е нападнал вчера следобед.
Вин пребледня.
— Името трябва ли да ми е познато? — попита Хам.
— В групата на Терън имаше хора, които навремето се опитваха да измамят Министерството под ръководството на Кеймън — обясни Вин. — А това означава… че все още са по следите ми.
„В нощта, когато нападнахме двореца, онзи инквизитор я позна. Искаше да разбере кой е баща й. Добре, че тези безчовечни създания карат благородниците да се притесняват — иначе щяхме да се страхуваме всеки път, когато я пращаме на бал“.
— Групата на Терън — повтори Вин. — Като… предишния път ли е било?
Доксон кимна и каза:
— Да. Няма оцелели.
Вин пребледня.
„Бедното дете“ — помисли Келсайър. Но не можеше да й помогне с нищо.
— Е, добре. За какво ще използваме картата?
— На нея има бележки за защитните съоръжения на Къщите — посочи Хам. — Това може да ни е от полза.
— Не виждам някаква последователност в ударите на инквизиторите — обади се Бриз. — Сигурно нападат там, където ги пращат информаторите.
— Очевидно ще се наложи да ограничим активността си в районите на тези станции — рече Докс, без да спира да пише.
— За щастие работилницата на Клъбс не е в близост до някоя от тях — повечето са в бордеите.
— Не само че трябва да ги избягваме — допълни Келсайър, — а и да се приготвим да ги неутрализираме.
Бриз се намръщи.
— Ако го направим, рискуваме да се издадем предварително.
— Но помислете за проблемите, които ще им създадем. — Келсайър вдигна пръст. — Марш каза, че има минимум трима Усмирители и един Издирвач във всяка станция. Това прави сто и трийсет министерски Мъгливи — трябва да са наемали хора от цялата Централна област, за да получат такъв брой. Ако успеем да ги ударим наведнъж…
— Никога няма да можем да убием толкова много с нашите сили — възрази Доксон.
— Бихме могли да използваме остатъка от армията — рече Хам. — Настанени са в бордеите.
— Имам по-добра идея — рече Келсайър. — А защо не наемем други банди? Ако имаме десет групи, всяка със задача да нападне по три станции, можем да почистим града от министерските Усмирители и Издирвачи за броени часове.
— Ще трябва да обсъдим въпроса със синхронизацията — отбеляза Доксон. — Бриз е прав — избиването на толкова много принудители за една вечер е сериозна задача. Йнквизиторите няма да се забавят с ответния удар.
Келсайър кимна. „Прав си, Докс. Синхронизирането е от жизнено значение“.
— Ще се погрижиш ли за това? Намери ми подходящи банди, но изчакай да изберем момента, преди да им дадеш местонахожденията на станциите.
Доксон кимна.
— Добре — рече Келсайър. — Хам, като стана дума за войската, какво е положението с тях?
— По-добро, отколкото очаквах. Преминали са курс на обучение в пещерата и са сравнително опитни. Освен това се смятат за „най-лоялното“ ядро на армията, тъй като не са последвали Йеден в битка противно на волята ти.
— Удобен начин да се заобиколи фактът, че изгубиха три четвърти от силата си в най-обикновена клопка — изсумтя Бриз.
— Те са добри войници, Бриз — заяви твърдо Хам. — А също и онези, които загинаха. Не говори пренебрежително за тях. Въпреки че армията ни е добре скрита, опасявам се, че скоро ще я надушат.