Опита с друга група и резултатът бе дори по-лош. Всички я игнорираха. Вин се почувства толкова нежелана, че сама си тръгна и отиде да си вземе чаша вино. Докато вървеше, забеляза, че първата група — тази на Йестал и Идрен — отново се е събрала.
Спря в сянката на източната тераса и огледа присъстващите. Само няколко двойки танцуваха. Между групите в масите нямаше почти никакво движение. Макар залата да бе пълна, изглеждаше сякаш всеки от присъстващите се опитва да игнорира останалите.
„Трябва да намеря по-добро място за наблюдение“ — помисли тя и се отправи към стълбището. Качи се на първата тераса и тръгна към нишите над дансинга.
Спря. Нишата на Елънд се намираше между най-дясната колона и стената и бе осветена от единичен, но силен фенер. Той прекарваше почти винаги баловете си тук — предпочиташе да чете, вместо да играе ролята на домакин.
Сега нишата беше празна. Тя погледна към далечния край на залата. Масата на лорд Венчър бе на почти същото ниво с балкона и тя с изненада установи, че Елънд вечеря с баща си.
„Това пък какво означава?“ Нито веднъж на баловете в Къща Венчър Елънд не бе сядал със семейството си.
Погледна надолу и зърна Сейзед. Махна му, но той очевидно вече я беше видял. Докато го чакаше, чу от другия край на балкона познат глас. Обърна се и видя, че Клис разговаря с неколцина дребни благородници.
„Тук значи била — помисли Вин. — Дали пък не говори за мен?“
Остана на мястото си в очакване Клис да приключи разговора или да дойде Сейзед.
Пръв пристигна стюардът, дишаше тежко от бързото изкачване.
— Господарке… — рече той с тих глас и се подпря на перилата.
— Сейзед, откри ли нещо? Този бал ми се струва някак… зловещ. Всички са сериозни и студени. Сякаш сме на погребение, а не на забава.
— Доста точна метафора, милейди — отвърна все така тихо Сейзед. — Пропуснали сме много важно обявление. Къща Хастинг е съобщила, че тази седмица няма да организира бал.
Вин се намръщи.
— И какво от това? И преди се е случвало Къщи да отменят балове.
— Къща Елариел също е отменила своя. По правило следващи са Текиел — но тази Къща вече не съществува. Къща Шанах вече е потвърдила, че няма да провежда повече балове.
— Какво всъщност ми казваш?
— Господарке, изглежда, че това ще е последният бал за известно време… за доста време.
Вин погледна великолепните прозорци, издигащи се над вражески настръхналите гости.
— Това значи става. Бързат да сключат последните съюзи. Всеки е до най-силните си приятели и поддръжници. Те знаят, че това е последният бал и че сега не е време за празнословие.
— Изглежда, че е така, господарке.
— Всички преминават към отбрана — продължи Вин. — Ще се приберат зад стените, както се казва. Затова никой не желае да разговаря с мен — Реноа е прекалено неутрален. Аз нямам фракция, а сега не е подходящ момент да се залага на несигурни съюзници.
— Господарят Келсайър трябва да бъде информиран незабавно за това положение — рече Сейзед. — Тази вечер възнамеряваше пак да се престори на информатор. Ако не е в течение на обстановката, може сериозно да се изложи. Налага се да тръгнем незабавно.
— Не. Не мога да си ида — не и когато всички все още са тук. Щом смятат, че е важно да присъстват на последния бал, не бива да го напускам преди тях.
— Може би сте права.
— Но ти върви. Наеми карета и иди да съобщиш на Келсайър какво си научил. Аз ще се позабавя още малко и ще си тръгна, когато няма опасност да покажа слабост от страна на Къща Реноа.
Сейзед се поколеба.
— Господарке, аз… не зная…
Вин завъртя очи.
— Благодаря за помощта, която ми оказа, но не е нужно да стоиш тук и да ме държиш за ръчичка. Има много хора, които ходят на баловете, без да са придружавани от стюарди.
Сейзед въздъхна.
— Добре, господарке. Но обещавам да се върна.
Вин кимна, освободи го и той се спусна бързешком по каменната стълба.
„Сега какво? Дори да намеря някой, с когото да говоря, няма никакъв смисъл да разпространявам слуховете, които подготвихме“.
Усети, че я завладява нарастваща тревога. Кой би си помислил, че този живот ще я увлече толкова силно? Даваше си сметка на какво са способни мнозина от присъстващите, но от друга страна, в преживяванията й сред елита имаше толкова много радост.
Дали някога пак щеше да отиде на бал? Какво щеше да стане с Валет? Дали щеше да се наложи да захвърли тоалетите и грима и да се върне към уличния живот? Може би в новото царство на Келсайър щеше да има място и за такива великолепни балове. Нямаше да е никак зле. Защото какво право имаше да танцува, когато скаа умираха от глад? И все пак… струваше й се, че светът ще изгуби нещо красиво без балните зали и танцуващите двойки, без роклите и празненствата.