Въздъхна, отстъпи назад и огледа роклята си. Беше сияещо синя, обшита с бяла дантела по края и без ръкави — дългите копринени ръкавици стигаха до лактите й.
Преди време щеше да сметне този тоалет за твърде неудобен. Сега обаче го намираше за красив. Харесваше й как подчертава бюста й и същевременно я пристяга в кръста. Как се поклаща в долната си част като камбана, когато пристъпва.
Щеше да й липсва — щеше да й липсва всичко това. Но Сейзед беше прав. Не можеше да спре хода на времето, можеше само да се наслаждава на момента.
„Няма да му позволя да седи там цяла вечер и да се преструва, че не съществувам“ — реши тя.
Обърна се и закрачи по балкона, като кимна пътьом на Клис. Балконът завършваше с тунел, който според предположенията й трябваше да извежда при масата на домакина.
Тя постоя няколко секунди в края на тунела, загледана към площадката. Лордове и знатни дами с царствени тоалети сияеха от привилегията да бъдат поканени на масата на лорд Страф Венчър. Вин чакаше Елънд да я забележи и накрая един от гостите я видя и го побутна с лакът. Той се обърна изненадано, погледна към нея и лекичко се изчерви.
Тя му махна и той стана и се извини на останалите. Вин се върна в тунела, където можеха да разговарят насаме.
— Елънд! — рече, когато той дойде. — Ти седиш с баща ти!?
— Валет, този бал е малко по-различен и баща ми настоя да спазя протокола.
— Кога ще имаме време да поговорим?
Елънд се поколеба.
— Не съм сигурен, че ще можем.
Вин сбърчи вежди. Изглеждаше… резервиран. Обичайният захабен и поизмачкан костюм бе заменен от чисто нов. Дори косата му беше сресана.
— Елънд? — рече тя и пристъпи напред.
Той вдигна ръка, сякаш да я спре.
— Нещата се промениха, Валет.
„Не — помисли тя. — Още нищо не се е променило!“
— Нещата? Кои „неща“? Елънд, за какво говориш?
— Аз съм наследник на Къща Венчър — каза той. — Задават се опасни времена. Днес следобед Къща Хастинг е изгубила цял конвой и това е само началото. До месец Къщите ще започнат открита война. Това са неща, които не мога да игнорирам, Валет. Време е да престана да съм бреме за семейството си.
— Това е чудесно — отвърна тя. — Но не означава, че…
— Валет — прекъсна я Елънд. — Ти също си бреме. И то голямо. Няма да те лъжа и да твърдя, че съм бил безразличен към теб — истината е, че не бях, и това още важи. Но знаех от самото начало — както и ти, — че това ще е само мимолетен флирт. Само че сега моята Къща се нуждае от мен — а това е по-важно от теб.
— Но… — Валет млъкна.
Елънд се беше обърнал, за да се върне масата.
— Елънд — повика го тя. — Моля те, не ми обръщай гръб.
Той спря и я погледна.
— Аз зная истината, Валет. Зная, че си ме лъгала, зная коя си. Не ме интересува — повярвай, не ти се сърдя, нито съм разочарован. Даже го очаквах. Ти просто… си играла своята игра. Като всички нас. — Млъкна, поклати глава и отново се обърна. — Като мен.
— Елънд? — повтори тя и протегна ръка към него.
— Не ме карай да те унижавам пред обществото, Валет.
Тя млъкна, вцепенена от думите му. А после в нея се надигнаха едновременно гняв и уплаха.
— Не си тръгвай — прошепна тя. — Не ме изоставяй и ти.
— Съжалявам. — Той сви рамене. — Но имам среща с приятелите си. Беше… забавно.
И се отдалечи.
Вин остана в тъмния тунел. Трепереше. Обърна се и закрачи към балкона. С крайчеца на окото си видя Елънд да пожелава приятна вечер на семейството си, а после да се отправя към коридора, водещ към стаите.
„Не може да постъпи така с мен. Не и Елънд. Не и точно сега…“
Но един глас отвътре — глас, който почти бе забравила — заговори. „Разбира се, че ще те зареже — прошепна Рийн. — Ще те изостави, без да му мигне окото. Всички те предават, Вин. На какво те учих?“
„Не! — възрази тя. — Това е само заради политическото напрежение. Той няма да си отиде“.
Гласът бе твърде истински — сякаш чуваше самата себе си.
Облегна се на перилата и събра смелост и сила да не се издаде. Нямаше да му позволи да я унищожи. Животът на улицата не я беше прекършил, нямаше да го направи и един егоистичен благородник. Повтаряше си го непрестанно.
Но защо я болеше много повече, отколкото от ударите на Кеймън?
— Ха, Валет Реноа — обади се един глас зад нея.
— Клис — рече Вин. — Аз… точно сега не съм в настроение за разговори.
— Ясно — отвърна Клис. — Виждам, че Елънд Венчър те е отхвърлил. Не се тревожи, дете мое — скоро ще си получи заслуженото.