Выбрать главу

Вин се обърна, озадачена от странния й тон. Стори й се някак променена. Сякаш се владееше много по-добре от друг път.

— Ще занесеш ли на чичо ти едно съобщение, мила моя? — попита небрежно Клис. — Кажи му, че човек в неговата позиция — без съюзници — ще срещне трудности да набира информация през следващите месеци. Ако му е нужен сигурен източник, нека се обърне към мен. Аз зная много интересни неща.

— Вие сте информатор!? — възкликна Вин, за миг забравила болката. — Но нали сте…

— Празноглава клюкарка? — попита нисичката жена. — Да, такава съм. Изумително е какви неща можеш да научиш, докато сплетничиш в двора. Хората се обръщат към теб, за да разпространяваш всякакви опашати лъжи, като онези сведения, дето ти ми пробута миналата седмица за Къща Хастинг. Защо ти трябва да разпространяваш подобни очебийни неистини? Дали Къща Реноа не залага на печалбата от продажба на оръжие през предстоящата война? А може би Реноа стои зад наскорошната атака срещу Хастинг? — Клис я разглеждаше със сияещи очи. — Предай на чичо ти, че мога да запазя тази информация за себе си — срещу дребно възнаграждение.

— Значи през цялото време сте ме мамили… — промълви слисано Вин.

— Разбира се, миличка. — Клис я потупа по ръката. — Точно това правим в двора. Все някога ще се научиш и ти — ако оцелееш. А сега бъди добро дете и завеси посланието на чичо ти.

Клис се обърна, готова да си тръгне. За пръв път се стори на Вин ослепителна в лъскавата си рокля.

— Почакайте! — спря я Вин. — Какво казахте одеве за Елънд? Че скоро ще си получи заслуженото?

— А? — Клис спря и я погледна. — Защо… това е така, Валет. Не помниш ли, че разпитваше за плановете на Шан Елариел?

„Шан?“ — учуди се Вин с нарастваща загриженост.

— Какво подготвя тя?

— Ето това, мила моя, е една доста скъпа тайна. Бих могла да я споделя с теб, но какво ще получа в замяна? Жена от незначителна Къща като моята трябва да се издържа по някакъв начин…

Вин свали сапфирената си огърлица, единствения накит, който носеше.

— Ето. Вземете я.

Клис взе огърлицата и я погледна замислено.

— Хм, много е хубава, наистина.

— Е, какво знаете? — почти й се скара Вин.

— Боя се, че младият Венчър ще е сред първите жертви на войната — заговори Клис, докато прибираше огърлицата. — Колко жалко — той изглежда много приятен младеж. Дори малко прекалено приятен.

— Кога? — попита Вин. — Къде? Как?

— Толкова много въпроси и само една огърлица — подхвърли нехайно Клис.

— Само това имам сега! — призна Вин. В кесията си държеше няколко бронзови монети за Тласкане.

— Боя се, че както казах, тайната е ужасно скъпа — повтори Клис. — Ако ти призная, животът ми ще бъде изложен на…

„Това е! — рече си ядно Вин. — Глупави аристократични игрички!“

Разпали едновременно цинк и месинг, нанесе на Клис мощен емоционален аломантичен удар, Усмири всички нейни чувства, освен страха, улови го и го пришпори.

— Казвай! — Почти го изръмжа.

Клис изстена, олюля се и едва не падна на земята.

— Аломантка! Сега разбирам защо лорд Реноа е довел в Лутадел толкова далечна роднина!

— Говори! — Вин пристъпи напред.

— Тази вечер Елариеловите аломанти трябва да го убият — прошепна Клис. — Може вече да е мъртъв — трябваше да го нападнат, след като напусне масата на баща си. Но ако искаш отмъщение, ще трябва да насочиш вниманието си и към лорд Страф Венчър.

— Бащата на Елънд? — попита смаяно Вин.

— Разбира се, глупаво дете — отвърна Клис. — Лорд Венчър би се радвал на всяка възможност да предаде контрола на къщата си на своя племенник. Достатъчно е само да махне няколко стражници от покрива над стаята на младия Елънд, за да допусне там Елариеловите убийци. И тъй като убийството ще стане по време на малката философска среща, лорд Венчър ще се отърве едновременно и от Хастинг и Лекал!

Вин едва не подскочи. „Трябва да направя нещо!“

— Разбира се — продължи Клис, — лорд Венчър също го очаква изненада. Чух, че твоят Елънд притежавал странна… колекция от книги. Младият Венчър трябваше да е по-внимателен, когато разказваше за това на жените.

Вин втренчи поглед в усмихнатото й лице. Клис й намигна.

— Ще запазя твоята аломантия в тайна, дете мое. Но се постарай да ми бъде платено до утре следобед. Една дама трябва да се грижи за прехраната си — а както виждаш, аз се нуждая от сериозни количества. Що се отнася до Къща Венчър… какво пък, на твое място бих се дистанцирала от тях. Убийците на Шан ще предизвикат доста голяма суматоха тази вечер. Не бих се изненадала, ако в стаята на момчето се изтърси половината двор, за да провери каква е тази шумотевица. А когато видят какви книги е чело момчето… хъм, нека кажем, че за известно време принудителите ще бъдат силно заинтригувани от Къща Венчър. Твърде жалко, че Елънд ще е вече мъртъв — от доста време не сме имали публична екзекуция на благородник!