— Ти?! — извика смаяно Шан. Носеше черен панталон и риза, черната й коса бе прихваната назад, пелерината й бе със стилна кройка.
„Двама Мъглородни — помисли Вин. — Лоша работа“. Отскочи назад, понеже единият от убийците замахна с фехтоваческо бастунче към главата й.
Вин се плъзна надолу по покрива, Тласна се, за да спре, и се завъртя. Протегна ръка и Притегли монетите, които не се бяха разхвърчали в нощта, събра ги в шепата си.
— Убийте я! — изсъска Шан. Двамата мъже, които Вин бе повалила, продължаваха да стенат на покрива. Не бяха мъртви, единият дори се опитваше да се изправи.
„Главорези — помисли Вин. — Другите двама сигурно са Монетомети“.
Сякаш за да потвърди мисълта й, единият се опита да Тласне встрани стъкленицата й. За щастие вътре нямаше достатъчно метал и Вин без усилие успя да я задържи.
Шан бе насочила вниманието си към прозореца.
„Не, няма да ти позволя“ — помисли Вин и отново се хвърли напред.
Монетометът я видя и нададе предупредителен вик. И, разбира се, се опита да я Тласне, но Вин се беше закотвила за обшития с бронз покрив. Разпали стомана и се Тласна с равномерно усилие.
Стоманеният тласък на мъжа — предаван през монетата на Вин и от нея на покрива — го изстреля във въздуха. Той изкрещя и се изгуби в мрака. Бе само Мъглив и не можеше да се Притегли обратно към покрива.
Вторият Монетомет се опита да обсипе Вин с боксинги, но тя ги отби с лекота. За съжаление той не бе така глупав като другаря си и освободи монетите веднага след като ги Тласна. Очевидно не си бе и помислил, че ще успее да я удари. Защо тогава упорстваше…
„Другият Мъглороден!“ — сети се Вин и се наведе рязко в мига, когато от тъмните мъгли изскочи мъж с порещи въздуха стъклени кинжали в ръце.
Вин успя да се измъкне на косъм и разпали пютриум, за да подсили баланса си. Скочи към ранения Главорез, който едва се държеше на крака, разпали нова доза пютриум и го блъсна с рамо в гърдите.
Той се олюля, притиснал с ръка окървавения си хълбок, препъна се и падна право върху прозореца. Тънкото цветно стъкло се строши и подсиленият с калай слух на Вин долови отдолу изненадани викове, последвани от трясъка на сгромолясващо се на пода тяло.
Вдигна глава и погледна със зла усмивка сащисаната Шан. Зад нея вторият Мъглороден изруга тихо.
— Ти… ти… — изломоти Шан с блеснали от гняв очи.
„Елънд, надявам се, че си схванал предупреждението и си избягал — помисли Вин. — Време е и аз да изчезвам“.
Не можеше да се изправи едновременно срещу двама Мъглородни — в повечето нощи не успяваше да надвие дори само Келсайър. Разпали стомана и се изстреля назад. Шан пристъпи напред и се Тласна след нея. Вторият Мъглороден я последва.
„О, небеса!“ — изруга Вин наум, завъртя се във въздуха и се Притегли към ръба на покрива близо до мястото, където бе избила прозореца. Под нея в двора вече притичваха фигури с фенери, чуваха се викове и дрънчене на оръжие. Лорд Венчър сигурно вече смяташе, че синът му е мъртъв. Очакваше го изненада.
Вин скочи в мъглите, чу, че двамата Мъглородни я следват, стъпи на покрива и отскочи отново.
„Лоша работа“ — помисли си, докато се носеше сред мътните течения. Не й бяха останали почти никакви монети, не носеше и кинжалите, а отзад я преследваха двама опитни Мъглородни.
Разпали желязо и трескаво затърси някаква котва. Една-единствена синя линия се движеше под нея и вляво.
Вин се прикачи за нея, промени траекторията си и се стрелна надолу. Котвата й се оказа нагръдната броня на нещастен стражник, който се бе проснал на стената и се беше вкопчил в един от зъберите, за да не литне нагоре към нея.
Вин стовари босите си крака върху гърдите му, отскочи и стъпи върху студения камък. Стражникът изпъшка и изпусна зъбера, но след миг отново се вкопчи в него, теглен от друга аломантична сила.
„Съжалявам, приятел“ — помисли Вин и го изрита през ръба на стената. Той веднага полетя нагоре и увисна във въздуха, сякаш бе окачен на яко въже.
В небето се чу шум от сблъскващи се тела и Вин зърна два силуета да падат безпомощно към двора. Усмихна се и хукна по стената. „Надявам се единият от двамата да е Шан“.
Скочи върху покрива на караулното. На площада отпред изплашените гости се качваха в каретите си.
„И така, започна войната между Къщите — помисли Вин. — Не смятах обаче, че аз ще й дам началото“.
Тъмна фигура се стрелна към нея от мъглите отгоре. Вин разпали пютриум и отскочи встрани. Шан се приземи ловко — с развята пелерина — върху караулното. Беше извадила кинжали и очите й горяха от ярост.
Вин скочи настрани, претърколи се по покрива и падна между двама стражници, които извикаха уплашено, стреснати от появата й. Шан скочи до тях и Тласна единия стражник към Вин. Той изкрещя от ужас и в същия миг Вин също започна да Тласка бронята му — но той бе по-тежък от нея и тя отхвърча назад. Придърпа се от стражника, за да забави падането си, и той се блъсна в стената. Вин скочи гъвкаво до него и сграбчи тоягата, която беше изпуснал.