— Но как въобще се забърка в тази история? — настоя Келсайър. — Тя ли те нападна?
Вин сведе очи към пода.
— Не — аз я нападнах.
— Защо?
Вин мълчеше. Сейзед внимателно зашиваше раната на бузата й.
— Защото щеше да убие Елънд — призна накрая Вин.
Келсайър изпъшка отчаяно.
— Елънд Венчър? Рискувала си живота си — и нашия план, живота на всички ни — за това глупаво момче?
— Да. — Вин го стрелна с очи.
— Какво ти става, момиче? — попита Келсайър. — Елънд Венчър не заслужава подобна жертва.
Тя се надигна ядосано — Сейзед се отдръпна — и наметалото падна на пода.
— Той е добър човек!
— Той е аристократ!
— И ти също! — тросна се Вин и махна с превързаната си ръка към останалите членове на групата и кухнята. — Какво ще кажеш за това? Че е живот на скаа? Какво знае всеки един от вас за живота на обикновения скаа? Благороднически дрешки, нападате враговете си нощем, ядете на корем, пийвате на воля. Това не е живот на скаа! — Тя пристъпи напред, втренчила поглед в Келсайър, и той премигна, изненадан от избухването й. — Какво знаеш за тях, Келсайър? Кога за последен път си спал на улицата, да трепериш от студ, да слушаш кашлицата на просяка до теб и да знаеш, че болестта му може да те убие? Въобще лягал ли си си някога с мисълта, че някой член на твоята банда може да дойде и да те изнасили? Случвало ли ти се е да си толкова гладен, че да ти се иска да забиеш нож в гърба на другаря си само за да му отнемеш залъка? Случвало ли ти се е собственият ти брат да те пребива, а ти да си му благодарен, защото поне някой ти обръща внимание? — Млъкна и си пое дъх с пухтене. Всички я гледаха втренчено. — Не ми говори за благородници — продължи Вин. — И не смей да говориш за хора, които не познаваш. Ти не си скаа — ти си благородник, само без титлата!
Обърна се и излезе. Келсайър я изпроводи със слисан поглед, онемял, изпълнен с чувство за вина.
За пръв път не знаеше какво да каже.
Вин не се прибра в стаята си. Качи се на покрива и загледа как мъглите се местят на талази из непрогледната нощ.
Дори не усещаше студа. Ръката я болеше, но съвсем поносимо.
Седна. Не знаеше какво да мисли, нито какво да чувства. Не трябваше да избухва пред Келсайър, но след всичко, което се бе случило — двубоят, предателството на Елънд… усещаше, че е на предела на силите си. Трябваше да си изкара яда на някого.
„Ами ядосвай се на себе си — зашепна в нея гласът на Рийн. — Ти си тази, която ги допусна близо до себе си. А сега те всички ще те изоставят“.
Не можеше да прогони болката. Можеше само да седи и да рони сълзи, докато светът около нея се рушеше.
Капакът на тавана се повдигна и Келсайър надзърна над отвора.
„В името на лорд Владетеля! Не искам да говоря с него сега“. Опита да изтрие сълзите си, но само раздразни раната на бузата.
Келсайър дойде при нея, разкърши рамене и погледна към мъглите.
„Той не заслужава нещата, които му казах. Никой от тях не ги заслужава“.
— Успокояващо е да гледаш мъглите, нали? — тихо каза той.
Вин кимна.
— Помниш ли какво ти казах веднъж? Мъглите те пазят, те ти дават сила… крият те…
Тя сведе поглед и той й подаде наметалото.
— Вин, има някои неща, от които не можеш да се скриеш. Зная… опитвал съм.
Вин му позволи да я завие с наметалото.
— Какво стана все пак? — попита той.
— Елънд ми каза… че не желае повече да се вижда с мен.
— Аха. — Келсайър въздъхна и седна до нея. — Това, след като уби бившата му годеница ли стана?
— Преди това…
— И въпреки това ти реши да го спасиш?
Вин кимна и подсмръкна.
— Да. Голяма глупачка съм, нали?
— Не повече от всички нас. — Келсайър погледна към мъглите. — Обичах Мейр дори след като ме предаде. Нищо не можеше да промени чувствата ми.
— И затова боли толкова много. — Вин поклати глава и си спомни какво й бе казал Келсайър по-рано. „Вече го разбирам“.
— Не можеш да престанеш да обичаш някого само защото те е наранил — продължи той. — Макар че би било по-леко.
Тя отново щеше да се разплаче, но той постави бащински ръка на рамото й.
— Аз го обичах, Келсайър — прошепна тя.
— Елънд ли? Зная.
— Не, не Елънд — отвърна Вин. — Рийн. Той ме биеше. Непрекъснато. Ругаеше ме, крещеше ми, плашеше ме, че ще ме зареже. Всеки ден си повтарях, че го мразя. И го обичах. Все още го обичам. Боли ме, като си помисля, че си отиде завинаги.
— О, дете — прошепна Келсайър и я притисна към себе си. — Съжалявам.
— Всички ме изоставят — продължи тя. — Почти не помня майка си. Знаеш ли, тя се опитала да ме убие. Чувала гласове в главата си и те я накарали да убие сестричката ми. Сигурно е щяла да убие и мен, ако Рийн не я бил спрял. Както и да е, в края на краищата ни заряза. И аз се вкопчих в Рийн. Но той също си тръгна. Обикнах Елънд… но и той вече не ме иска. — Погледна го. — Какво ще направиш сега? Кога ще ме изоставиш?