— Аз… Вин, не зная — тъжно каза Келсайър. — Тази наша задача, моят план…
Тя втренчи поглед в очите му, търсеше в тях някакъв знак. „Какво криеш от мен, Келсайър? Нещо, което е опасно?“ Изтри очи и се освободи от прегръдката му. Чувстваше се глупаво.
Той поклати глава.
— Знаеш ли, сигурно си права за мен. Май наистина не давам големи шансове на благородниците.
Вин се изчерви.
— Келсайър, не биваше да го казвам. Вие сте свестни хора и този твой план… разбирам, че го правиш заради всички скаа.
— Не, Вин. — Келсайър поклати глава. — Това, което каза, е съвсем вярно. Ние не сме истински скаа.
— Но това е добре — рече тя. — Ако бяхте обикновени хорица, нямаше да имате смелост да се захванете с този план.
— Може да им липсва опит — продължи Келсайър. — Но не и кураж. Вярно, изгубихме нашата армия, но те бяха готови — с минимална подготовка — да се опълчат срещу по-опитен и силен противник. Не, на скаа не им липсва кураж. Липсва им само подходящата възможност.
— Значи твоята задача е да им дадеш тази възможност. Което пък значи, че си толкова скаа, колкото всеки от тях.
Келсайър се усмихна.
— Че съм скаа, колкото всеки от тях. Това ми харесва. Изглежда, трябва по-малко да се занимавам с убийства на благородници и повече с това как да помогна на скаа.
Вин кимна, загърна се в наметалото и се загледа в мъглите.
„Те ни защитават… дават ни сила… крият ни…“
От доста време не беше изпитвала нужда да се крие. Но сега, след нещата, които бе казала долу, й се искаше да се изгуби някъде в тези мъгли.
„Трябва да му кажа. Това може да има значение за успеха или провала на плана“.
Тя си пое дъх.
— Келсайър, Къща Венчър има слабо място.
— Така ли?
— Да. Атиумът. Те отговарят за добива и доставката му. Той е източникът на богатството им.
Келсайър се замисли.
— Разбира се! Ето как си плащат данъците и защо са толкова могъщи… Той има нужда от някой, който да му върши работата…
— Келсайър?
Той я погледна.
— Не предприемай нищо, освен ако не е крайно наложително, ясно?
Келсайър се намръщи.
— Вин, нищо не мога да ти обещая. Ще се опитам да измисля друг начин, но настоящата обстановка изисква Къща Венчър да падне.
— Разбирам.
— Благодаря, че ми каза.
Тя кимна. „Ето, че предадох и него“. Поне я успокояваше мисълта, че не го е направила от злоба. Келсайър беше прав: Къща Венчър бе сила, която трябваше да бъде неутрализирана. Странно, но споменаването й, изглежда, обезпокои повече него. Той седеше, загледан меланхолично в мъглите. Почеса се замислено по ръката.
„Раните — помисли си Вин. — Той не мисли за Къща Венчър — мисли за Ямите. За нея“.
— Келсайър?
— Да? — Очите му все така бяха зареяни в мъглите.
— Не мисля, че Мейр те е предала.
Той се усмихна.
— Радвам се, че мислиш така.
— Не, сериозно го казвам. Инквизиторите те чакаха, когато стигна в центъра на двореца, нали?
— Да.
— Чакаха и нас също.
Той поклати глава.
— Ние с теб се натъкнахме на стражниците и вдигнахме шум. Когато влязохме с Мейр, бяхме съвсем тихи. Подготвяхме го цяла година — бяхме тихи, потайни и много внимателни. Някой ни бе устроил клопка.
— Мейр е била аломантка, нали? Може да са усетили, че идва.
Келсайър поклати глава.
— Имахме Задимител. Редд. Инквизиторите го убиха. Мислех, че може той да е бил предателят, но някак си не се връзваше. Редд дори не знаеше какво сме намислили, преди да тръгнем. Само Мейр бе в течение на всичко — дати, време, цели, — за да ни издаде. Освен това и думите на лорд Владетеля… Не можеш да си представиш, Вин. Усмихна се и й благодари. В очите му имаше честност. Очите му казваха, че не лъже. А и защо да лъже?
Вин помълча няколко секунди, обмисляше думите му. После каза бавно:
— Келсайър. Мисля, че инквизиторите могат да засекат нашата аломантия дори когато горим мед.
— Невъзможно.
— Направих го тази вечер. Проникнах през медния облак на Шан, за да открия нея и другите убийци. Точно така успях да стигна навреме при Елънд.
Келсайър се намръщи.
— Сигурно грешиш.
— Не — упорито отвърна тя. — Нали усетих как лорд Владетеля докосва чувствата ми дори след като разпалих мед. И кълна се, когато бягах и се криех от инквизитора, той ме откри, макар че уж беше невъзможно. Келсайър, помисли си — ами ако е така? Ако прикриването чрез Задимяване не е само въпрос на това дали си разпалил мед? Ако зависи от това колко си силен?