Така че той се възползва от объркването, за да се отърве от тях. Напъха ги в една торба и двамата с Джастис излязоха през един страничен вход. Метнаха се в една карета и заедно с останалите, които напускаха панически двора, се озоваха на улицата. Никой не ги забеляза.
„Сигурно всички вече са се успокоили — помисли Елънд. — Разбрали са, че Къща Венчър не се опитва да ги нападне и че няма никаква опасност. Само няколко несръчни шпиони“.
Досега трябваше да се е прибрал. Но реши да използва удобния момент, за да се срещне с друга група шпиони. Този път негови.
На вратата се почука и Джастис подскочи. Елънд затвори книгата и отвори. Фелт, един от най-старите шпиони на Къща Венчър, се качи в каретата и кимна уважително на Елънд, после и на Джастис.
— Е? — подкани го Джастис.
Фелт седна с присъщата на неговия вид странна гъвкавост и докладва:
— Милорд, официално в тази сграда се помещава дърводелска работилница. Един от хората ми е чувал за нея — държи я майстор Кладент, скаа дърводелец от по-заможните.
Елънд се намръщи.
— Защо стюардът на Валет ще ходи там?
— Милорд, според нас тази работилница е само параван — обясни Фелт. — Следим сградата, както ни наредихте. Но трябва да сме внимателни — на покрива и на горния етаж има няколко тайни наблюдателници.
Елънд го изгледа стреснато.
— Доста странна предпазна мярка за обикновена работилница, не мислиш ли?
— И това не е всичко, милорд. Един от нашите най-добри помощници успя да се промъкне в самата сграда. Но не могъл да подслуша почти нищо — всички прозорци и врати са добре изолирани.
„Още една странна предпазна мярка“ — помисли Елънд и попита:
— И какво според теб може да означава това?
— Милорд, там със сигурност има подземно скривалище — отвърна Фелт. — При това доста добро. Ако нямахме причини да сме изключително внимателни, със сигурност щяхме да пропуснем всички тези признаци. Според мен хората вътре — включително терисецът — са членове на шайка скаа крадци. Добре финансирани и доста опитни.
— Шайка скаа крадци? — възкликна Джастис. — И лейди Валет също?
— Така изглежда, милорд.
Елънд се замисли.
— Шайка… скаа крадци — повтори изумено. „Защо им е да пращат свой човек на баловете? Вероятно са замислили някоя голяма измама“.
— Милорд? — попита Фелт. — Искате ли да ги нападнем? Разполагам с достатъчно хора, за да пленя цялата шайка.
— Не — отвърна Елънд. — Прибери хората си и не казвай на никого какво си видял.
— Да, милорд — отвърна Фелт и се измъкна от каретата.
— В името на лорд Владетеля! — възкликна Джастис, след като вратата се затвори. — Нищо чудно, че не ми приличаше на знатна дама. Отначало си мислех, че е заради провинциалния й произход — а тя била крадла!
Елънд кимна, все още объркан.
— Дължиш ми извинение — продължи Джастис. — Бях прав за нея, нали?
— Може би — отвърна Елънд. — Но същевременно и си грешал. Тя не се е опитвала да ме шпионира — може би по-скоро да ме обере.
— И каква е разликата?
— Трябва да помисля за всичко това — отвърна Елънд, пресегна се и потропа по стената. Каретата тръгна. Той се облегна назад и притвори очи.
Валет не беше жената, за която се представяше. Но той вече се бе подготвил за тази новина. Не само думите на Джастис бяха пробудили подозренията му. Тя самата не бе отговорила на обвиненията, които й бе отправил тази вечер. Очевидно го бе лъгала. Беше играла някаква роля.
Би трябвало да е бесен. Но вместо това го болеше — заради предателството й. И същевременно, колкото и да бе необяснимо… изпитваше някакво облекчение.
— Какво ти става? — попита Джастис, втренчил изучаващ поглед в лицето му.
Елънд поклати глава.
— Джастис, думите ти ужасно ме разтревожиха. Толкова ми е зле, че почти не мога да мисля — и всичко това, защото смятах Валет за предателка.
— Но тя е предателка. Елънд, тя се опитва да те измами!
— Така е. Но поне не е шпионин на някоя друга Къща. Когато си заобиколен от интриги, политически боричкания и удари под кръста, нещо толкова просто като обикновения обир ти се струва дори освежаващо.
— Но…
— Всичко е заради парите, Джастис.
— Елънд, парите са важно нещо. Поне за някои от нас!
— Не са толкова важни, колкото Валет. Бедното момиче… през цялото време се е тревожело дали ще й мине номерът!
Джастис помисли малко, после поклати глава.
— Елънд, ти си единственият човек, който изпитва облекчение, когато разбере, че някой се е опитвал да го обере. Трябва ли да ти припомням, че това момиче те е лъгало от самото начало? Може да си се увлякъл по нея, но е хубаво да си припомниш, че нейните чувства не са истински.