— Откъде знаем, че са били Мъглородни? — попита Елънд, докато се опитваше да се съвземе.
— Нашите стражници успяха да убият… една — отвърна Страф. — Докато бягала.
Елънд се намръщи.
— Истинска Мъглородна? Убита от обикновени войници?
— От стрелци — уточни лорд Венчър. — Изглежда, са я заварили неподготвена.
— А мъжът, който пропадна през моя прозорец?
— Мъртъв е. Строшил си е врата.
Елънд продължаваше да се мръщи.
„Докато бягах, ми се видя съвсем жив. Какво криеш от мен, татко?“
— А Мъглородната? Познавам ли я?
— Бих казал — отвърна лорд Венчър, без да го поглежда в очите. — Шан Елариел.
Елънд замръзна. Шан? Бяха сгодени, а тя нито веднъж не бе споменавала, че е аломантка. Което вероятно означаваше…
Че е подготвяла всичко още тогава. Може би Къща Елариел бе смятала да го убие веднага щом се роди внук, който да наследи титлата.
„Прав беше, Джастис. Не мога да избягвам политическите интриги, като ги игнорирам. Обвързан съм с всичко това много повече, отколкото предполагах“.
Баща му очевидно беше доволен от себе си. Важен член на Къща Елариел бе убит в Цитаделата Венчър при опит да премахне Елънд… Триумф, от който щеше да извлече дивиденти през идните дни.
Елънд въздъхна и попита:
— Все пак успяхте ли да заловите някой от убийците?
Страф поклати глава.
— Единият скочил в двора и се измъкнал — вероятно също е бил Мъглороден. Намерихме още един убит на покрива, но не сме сигурни дали е имало и други. — Той се поколеба.
— Какво има? — попита Елънд.
— Нищо. — Страф махна с ръка. — Някои от стражниците твърдят, че имало и трети Мъглороден, който се сбил с другите двама, но се съмнявам. Не е бил от нашите.
Елънд се замисли. „Трети Мъглороден, който се сбил с другите двама…“
— Може би някой е узнал за убийството и се е опитал да го предотврати?
— Че защо някой Мъглороден ще те защитава? — изсумтя баща му.
— Може би просто не е искал да пострада невинен човек.
Лорд Венчър поклати глава и се засмя.
— Ти си глупак, момче. Даваш си сметка за това, нали?
Елънд се изчерви, после се обърна. Изглежда, лорд Венчър не очакваше нищо повече от него и той си тръгна. Не можеше да се прибере в стаята си, не и със счупения прозорец. Така че отиде в спалнята за гости и повика неколцина Мътни убийци да наблюдават вратата и балкона — за всеки случай.
Баща му вероятно беше прав за третия Мъглороден. Макар че всичко това изглеждаше някак странно.
„Странно, но е така. Или… би трябвало да е така“.
Имаше толкова много неща, които искаше да направи. Но баща му беше здрав и достатъчно млад. Щяха да минат десетилетия, преди Елънд да заеме мястото му — ако оцелееше дотогава. Искаше му се да отиде при Валет, да поговори с нея, да сподели безпокойството си. Тя щеше да го разбере — по някаква причина винаги го бе разбирала по-добре от останалите.
„Въпреки че е скаа!“ Не можеше да прогони тази мисъл. Имаше толкова много въпроси, толкова много неща, които искаше да разбере за нея.
„По-късно — помисли си, докато лягаше. — Сега трябва да се съсредоточа върху оцеляването на Къщата“. Това, което бе казал на Валет по този повод, не беше лъжа — трябваше да помогне на семейството си да оцелее през тази война.
А след това… какво пък, може би щяха да намерят начин да заобиколят лъжите и измамата.
32.
Макар че много терисци проявяват неприязън към Кхлениум, те таят и завист. Чувал съм носачите да говорят с възхита за Кхленийските катедрали, за техните изумителни изрисувани прозорци и просторни зали. Освен това, изглежда, ценят високо нашата мода — в градовете видях много млади терисци да разменят кожените си дрехи за благороднически костюми.
На две улици от работилницата на Клъбс се издигаше необичайно висока за квартала сграда — цели шест етажа. Беше някаква жилищна кооперация — място, където се бяха настанили цели скаа семейства. Вин никога не бе влизала вътре.
Пусна монета, стрелна се нагоре покрай стената, стъпи безшумно на покрива и притихналият в тъмното Дух подскочи изненадано.
— Аз съм — прошепна Вин.
Дух й се усмихна. Като на най-доброто Калаено око в групата обикновено му поръчваха по-отговорните смени, които напоследък бяха тези преди вечеря. Време, по което нагряващият конфликт между Големите къщи бе най-вероятно да прерасне в открито стълкновение.
— Продължават ли? — попита тихо Вин, разпали калай и огледа града. В далечината се виждаше ярко сияние, което сякаш извираше от вътрешността на мъглите.
Дух кимна и посочи към светлината.