Би ли могъл да се спусне в тези черни зловещи недра? Да потъне отново в мрака? Вдигна ръце и огледа белезите по тях.
Да. Заради нейните мечти щеше да го направи.
Пристъпи към цепнатината, преодоля нежеланието си и се вмъкна вътре. Разпали калай. Почти веднага чу пропукване някъде долу.
Калаят озари цепнатината. Под него тя се разширяваше, следваха няколко разклонения. Нещо средно между тунел, цепнатина и пещера. Вече различаваше добре първите кристални атиумни дупки — по-точно това, което бе останало от тях. Продълговатите сребристи кристали бяха напукани и разтрошени.
Използването на аломантия в близост до тях ги чупеше. Тъкмо затова лорд Владетеля бе принуден да използва роби, а не аломанти, които да му събират атиум.
„Дойде време за истинското изпитание“. Разпали желязо и веднага няколко синкави линии посочиха надолу, към атиумните дупки. Макар че самите дупки не съдържаха атиумни зародиши, кристалите излъчваха тънки синкави линии. Остатъчни количества атиум.
Келсайър се съсредоточи върху една от тези линии и лекичко я Притегли. Подсиленият му с калай слух долови долу ново пропукване.
Келсайър се усмихна.
Преди три години, изправен над окървавените трупове на надзирателите, които бяха пребили Мейр до смърт, бе открил, че може да използва желязо, за да усети местонахожденията на кристалните ниши. По онова време имаше смътни представи за аломантията, но дори тогава в ума му бе започнал да се оформя един план. План за отмъщение.
С времето този план бе еволюирал до степен, която нямаше почти нищо общо с първоначалната му идея. Но една от ключовите части оставаше дълбоко залегнала в съзнанието му. И тя бе, че той може да открива кристални ниши от разстояние. Да ги разбива, като използва аломантия.
Ямите бяха единственото място за добив на атиум в Последната империя.
„Хатсински ями, вие се опитахте да ме унищожите — мислеше той, докато се спускаше все по-надолу. — Ще ви го върна със същото“.
33.
Вече сме близо. Странно, тази нощ в планината сякаш всички сме напълно освободени от потискащия допир на Дълбината. От доста време не се бях чувствал така.
Езерото, което откри Федик, сега е под нас — виждам го от скалния ръб. Оттук изглежда още по-зловещо със своя стъклен — почти метален — блясък. Съжалявам, че не му позволих да вземе проби от водата.
Може би тъкмо неговият интерес разгневи мъгливото същество, което сега ни преследва. Може би… затова то реши да го нападне и да го промуши с невидимия си нож.
Странно, но тази атака ми донесе облекчение. Вече не съм единственият, който е виждал нещо подобно. Значи не съм луд.
— Е… това ли е? — попита Вин. — Край на плана ни?
Хам сви рамене.
— Ако инквизиторите са пречупили Марш, значи знаят всичко. Или поне достатъчно. Ще са в течение на операцията за нападение срещу двореца и че възнамеряваме да използваме войната между Къщите за прикритие. Сега вече няма начин да накараме лорд Владетеля да напусне града, нито да прати дворцовата охрана извън стените. Лоша работа, Вин.
Резервното скривалище беше влажна изба само с три помещения и въздухът миришеше на кал и сажди. Чираците на Клъбс бяха заели едната стая.
Бриз стоеше до отсрещната стена, оглеждаше недоволно пръстения под и прашните мебели и не събираше кураж да седне. Вин не го разбираше — така и така беше невъзможно да опази костюма си чист в тази дупка.
Бриз не беше единственият, който приемаше с негодувание самоналоженото им изгнание — някои чираци мърмореха, че предпочитали да ги приберат в Министерството. Но въпреки това през първите два дни никой не излизаше навън, освен ако не беше крайно наложително. Всички осъзнаваха опасността: Марш би могъл да даде на инквизиторите описанията им.
Бриз поклати глава.
— Господа, може би е време да приключваме с тази операция. Доста се постарахме и въпреки случилото се с армията, която успяхме да съберем, мисля, че свършихме отлична работа.
Доксон въздъхна.
— Какво пък, и без това няма да изкараме дълго на спестяванията си — особено ако Кел продължава да раздава парите ни на скаа. — Той седеше до масата, която бе почти единствената мебел в избата и бе затрупана с неговите бележници, свитъци и записки: беше се постарал да прибере от предишното скривалище всички документи, които биха могли да издадат някаква информация относно плана им.
— Лично аз не бих имал нищо против нещата да се променят — отвърна Бриз. — Всичко това беше много забавно и най-вече нещата, които преживяхме заедно, но да се работи за Келсайър е доста изтощително.