— Какво става?
— Инквизитор! — извика Бриз и посочи високата фигура в расо, изправена срещу Келсайър.
„Това е клопка — осъзна ужасено Вин. От съседните улици продължаваха да се изливат войници. — Келсайър, бягай!“
Келсайър се Тласна от един повален стражник, литна назад и се преметна над талигата. Клекна и огледа прииждащите войници. Мътни убийци. До един.
Инквизиторът тупна тежко пред него. Продължаваше да се усмихва.
„Това е същият тип. От предишния път“.
— Къде е момичето? — попита тихо съществото.
— Защо си само ти? — попита на свой ред Келсайър.
Усмивката на съществото се разшири.
— Аз спечелих жребия.
Келсайър разпали пютриум и се метна настрани в мига, когато инквизиторът извади обсидиановата си секира. Площадът продължаваше да се пълни с войници. Откъм талигите долетяха изплашени викове:
— Келсайър! Господарю Келсайър! Помощ!
Келсайър изруга тихо и докато инквизиторът се приближаваше към него, се пресегна, Притегли се към една от талигите и се изстреля във въздуха над група войници. Скочи на земята и хукна към втората талига, за да освободи затворниците. Но когато я наближи, тя се разтресе. Келсайър вдигна глава — и тъкмо навреме, защото от покрива на клетката вече му се зъбеше познатото чудовище със стоманени очи.
Келсайър се Тласна назад и едва успя да избегне секирата, която профуча покрай лицето му. Приземи се гъвкаво и веднага отскочи встрани, нападнат от нова група войници. При следващото си приземяване се пресегна, използва за котва една от талигите и Притегли вратата, която бе изтръгнал преди малко. Тя литна във въздуха и се стовари върху войниците.
Инквизиторът го атакува отзад, но Келсайър пак успя да отскочи.
„Вин беше права — помисли си ядосано. Инквизиторът го гледаше със святкащите си нечовешки очи. — Не биваше да го правя“.
Войниците вече събираха пръсналите се затворници.
„Трябва да избягам — да се отърва от инквизитора. Мога да го направя“.
Само че… този път не можеше. Дори да му струваше всичко, щеше да освободи тези затворници.
И изведнъж видя нова група да щурмува кръстовището. Бяха въоръжени, но без униформи. Водеше ги…
Хам.
— Какво става? — попита разтревожено Вин и се помъчи да надзърне иззад ъгъла, за да види площада. Над тях Келсайър тъкмо се бе извисил в небето и фигурата в расо го следваше.
— Това са наши войници! — извика Доксон. — Сигурно Хам ги е довел.
— Колко са?
— Държим ги на отряди от по няколкостотин.
— Значи пак са по-малко.
Доксон кимна.
— Да. Не стигат.
— Отивам там!
— Никъде няма да ходиш — заяви твърдо Доксон, улови я за наметалото и я дръпна назад. — Не искам да се повтори онова, което ти се случи предния път, когато се изправи срещу едно от тези чудовища.
— Но…
— Кел ще се справи — продължи Доксон. — Примамва го, та Хам да може да освободи затворниците, после ще избяга. Само гледай.
Вин отстъпи назад. До тях Бриз тихо си шепнеше:
— Да, боиш се. Да се съсредоточим върху това. Усмири всичко останало. Остани си изплашен. Там се сражават инквизитор и Мъглороден — не ти е мястото да се месиш…
Вин погледна към площада и в същия миг един от войниците изпусна тоягата си и побягна. „Има и други начини да се биеш“ — осъзна тя, клекна до Бриз и попита:
— С какво мога да помогна?
Келсайър се измъкна от поредната атака на инквизитора тъкмо когато войниците на Хам се сблъскаха с имперската гвардия и започнаха да си проправят път към затворническите талиги. Атаката им отклони вниманието на стражата, която явно нямаше нищо против да остави Келсайър и инквизитора да разрешават противоречията си сами.
С крайчеца на окото си Келсайър забеляза, че по улиците се стичат скаа, привлечени от шума и дрънченето на оръжие. Видя и още имперски войници да се мъчат да си пробият път през множеството откъм площада с фонтаните, но гъстата тълпа скаа затрудняваше придвижването им.
Инквизиторът замахна и Келсайър отскочи. Съществото очевидно започваше да се изнервя. Недалеч от тях Хам и неколцина от хората му стигнаха една талига, разбиха катинара и освободиха затворниците.
Келсайър се усмихна, втренчил поглед в ядосания инквизитор. Съществото тихо изръмжа.
— Валет! — изкрещя някой.
Келсайър се завъртя изненадано. Добре облечен благородник си пробиваше път през войниците към самия център на боя. Носеше фехтоваческо бастунче. Охраняваха го двама навъсени телохранители, но засега поне не беше пострадал най-вече заради явно знатното си потекло.