„Марш беше прав — помисли Келсайър. — Това същество се страхува за живота си. Значи може да бъде убито!“
Инквизиторът изхриптя, металните глави на шиповете в очите му лъщяха само на сантиметри от лицето на Келсайър.
— Валет е добре! — извика Келсайър на Елънд. — Не беше на ладията на Реноа! Бягай!
Елънд го погледна смаяно, но в същия момент се появи един от телохранителите му и го издърпа настрани.
„Не мога да повярвам, че току-що спасих благородник — помисли Келсайър, без да отпуска хватката на гърлото на инквизитора. — Дано да си ми благодарна за това, момиче“.
Бавно, с нарастваща сила, инквизиторът раздалечаваше ръцете му. На устните му отново се появи усмивка.
„Толкова са силни!“
Инквизиторът избута Келсайър назад, след това се Притегли към един войник и се плъзна върху хлъзгавия паваж. Блъсна се в един труп, претърколи се през него, преметна се във Въздуха и скочи на крака. Шията му бе покрита с алени петна от пръстите на Келсайър, но усмивката не слизаше от лицето му.
Реноа рухна с въздишка на земята. Секирата продължаваше да стърчи от гърба му.
— Келсайър! — изкрещя Хам от тълпата.
— Бягай! — викна Келсайър. — Реноа е мъртъв.
Хам погледна тялото на Реноа, после кимна, обърна се към хората си и им даде заповед да отстъпват.
— Оцелелия — произнесе един дрезгав глас.
Келсайър се обърна. Инквизиторът пристъпи напред. Крачеше с пютриумна мощ, заобиколен от мътни атиумни сенки.
— Оцелелия от Хатсин — повтори той. — Ти ми обеща двубой. Трябва ли да убия още скаа?
Келсайър разпали металите.
— Никога не съм казвал да го правиш. — И неочаквано се засмя. Беше изплашен, болеше го навсякъде, но същевременно се чувстваше развълнуван. През целия му живот една частица от него бе жадувала за тази битка.
Винаги бе искал да провери дали ще може да победи инквизитор.
Вин се надигна на пръсти, за да надзърне над тълпата.
— Какво има? — попита Доксон.
— Мисля, че видях Елънд!
— Тук? Това е абсурдно, не смяташ ли?
Вин се изчерви. „Вероятно“.
— Въпреки всичко ще се кача на стената да погледна какво става.
— Внимавай! — предупреди я Доксон. — Ако инквизиторът те види…
Вин кимна, изкатери се по тухлената стена и щом стигна достатъчно високо, огледа кръстовището. Доксон беше прав: Елънд не се виждаше никъде. Една от талигите — тази, която бе разбил инквизиторът — лежеше преобърната на една страна.
— Какво виждаш? — извика Докс отдолу.
— Реноа е убит! — отвърна тя, присви очи и разпали калай. — От гърба му стърчи секира.
— Не е сигурно дали е мъртъв — подхвърли загадъчно Доксон. — Много неща не знаем за кандрите.
„Реноа е кандра?!“
— Ами затворниците? — попита Доксон.
— Свободни са — отвърна Вин. — Клетките са празни. Докс, събрали са се безброй скаа!
И наистина, сякаш цялата тълпа от площада с фонтаните се бе преместила тук: хиляди скаа изпълваха съседните улици във всички посоки.
— Хам е избягал! — продължи да докладва тя. — Никъде не го виждам. Дух също го няма.
— А Кел? — попита настойчиво Доксон.
— Кел все още се бие с инквизитора.
Келсайър разпали пютриум и заби юмрук в корема на инквизитора. Той изръмжа, зашлеви го през лицето и с лекота го отхвърли назад.
Келсайър разтърси глава. „Какво ли е нужно, за да убиеш тази твар?“
Инквизиторът пристъпи към него. Някои от войниците претърсваха тълпата за Хам и хората му, но повечето не помръдваха от местата си. Двубой между двама могъщи аломанти бе нещо, за което можеш да чуеш, но рядко ще видиш. Войници и скаа стояха слисано и наблюдаваха битката с ужас.
„Той е по-силен от мен — призна Келсайър, докато внимателно оглеждаше инквизитора. — Но силата не е всичко“.
Протегна ръка и Притегли към себе си всички дребни метални неща — копчета, саби, кесии с монети, кинжали, — които успя да улови. Запокити ги към инквизитора, като внимателно балансираше между Стоманени тласъци и Железни притегляния и поддържаше огъня на атиума, за да може всеки контролиран от него предмет да притежава ветрилообразна атиумна сянка в полезрението на инквизитора.
Инквизиторът изруга и отби металния дъжд. Келсайър обаче използва Тласъците на съществото срещу самото него, като Притегли предметите и ги завъртя в кръг. Инквизиторът Тласна във всички посоки едновременно и Келсайър пусна оръжията си, но веднага щом съществото престана да Тласка, ги Притегли обратно.
Имперските войници бяха оформили кръг и ги гледаха напрегнато. Келсайър ги използваше да Притегля нагръдниците им, за да подскача напред-назад във въздуха. Бързите промени в позицията му позволяваха да Тласка различните летящи предмети натам, накъдето искаше.