— Този човек е побъркан. Религиозен фанатик.
— Казвам ви, приятели! — изкрещя мъжът долу. Тълпата продължаваше да расте, виждаха се все повече светлинки. — Истината ви казвам! Лорд Келсайър ми се яви тази нощ! Каза, че винаги ще бъде с нас. Нима ще го предадем отново?
— Не! — дойде общият отговор.
Бриз поклати глава.
— Не съм си и помислял, че могат да са такива. Жалко, че групата е толкова малка…
— Какво е това? — попита Доксон.
Вин се обърна и погледна. В далечината се виждаше светещо петно. Като… факли, запалени в мъглите. Още едно се появи на изток, близо до скаа бордеите. И трето. После четвърто. Само за няколко минути целият град засия.
— Ти, безумен гений… — прошепна Доксон.
— Какво? — попита намръщено Клъбс.
— Нищо не сме разбрали — заяви Доксон. — Атиумът, армията, благородничеството… не към това се стремеше Келсайър. Ето я неговата операция! Никога не е очаквал, че нашата група ще събори Последната империя — твърде сме малко. Но цялото население на града…
— Искаш да кажеш, че го е направил нарочно? — попита Бриз.
— Той често ми задаваше един и същ въпрос — обади се Сейзед. — Все питаше какво дава сила на религията. И всеки път аз му отвръщах по един и същ начин… Казвах му, че силата е в страстната вяра на поклонниците. Към нещо… или към някого.
— Но защо не ни е казал? — попита Бриз.
— Защото е знаел — отвърна тихо Доксон. — Знаел е нещо, с което никога няма да се съгласим. Знаел е, че ще трябва да умре.
Бриз поклати глава.
— Не го вярвам. Защо му е трябвало да си губи времето с нас? Би могъл да се справи и сам.
„Да си губи времето…“
— Докс — рече Вин и се обърна. — Къде е складът, който Келсайър нае за срещите си с информаторите?
Доксон се замисли.
— Не е далече. През две пресечки. Каза, че искал да е близо до резервното скривалище…
— Заведи ме!
Събралите се долу скаа продължаваха да викат все по-силно. Цялата улица бе озарена от светлини, трепкащи факли превръщаха мъглата в сияеща мараня.
Доксон я поведе по улицата, останалите ги последваха.
Складът беше голяма изоставена сграда в промишлената зона на бордеите. Вин разпали пютриум и строши ключалката.
Влязоха, Доксон вдигна фенера и на светлината му видяха лъскав метал. Оръжия. Мечове, брадви, тояги и шлемове лъщяха на светлината — невероятна съкровищница.
Всички гледаха в почуда.
— Ето я истинската му цел — тихо каза Вин. — Имал е нужда от Реноа като параван, за да може да купува всички тези оръжия. Знаел е, че ще потрябват на неговите бунтовници, за да успеят да превземат града.
— Защо тогава трябваше да събираме армия? — попита Хам. — Или и тя е била само параван?
— Предполагам — отвърна Вин.
— Грешите — отекна един глас в просторния склад. — Нещата са доста по-сложни.
Всички подскочиха.
— Реноа?! — невярващо възкликна Вин.
Доксон вдигна фенера по-високо.
— Покажи се, твар.
Една тъмна фигура пристъпи от дъното на склада. Остана скрита в сенките, но когато заговори отново, вече всички познаха гласа.
— Трябваше му армия, която да осигури сърцевина от добре обучени мъже за въстанието. Но тази част от плана бе затруднена поради известни ви стечения на обстоятелствата. Това бе само една от причините, поради които се нуждаеше от вас. С падането на Къщите в политическата йерархия щеше да се образува празно пространство. Гарнизонът трябваше да напусне града, за да не изтреби до крак всички разбунтували се скаа.
— Значи е планирал всичко това от самото начало — рече учудено Хам. — Знаел е, че скаа няма да се вдигнат сами. Твърде дълго са ги били и тъпкали, втълпявано им е, че лорд Владетеля притежава телата и душите им. Давал си е сметка, че няма да се вдигнат… освен ако не им осигури нов бог.
— Да — потвърди Реноа и пристъпи напред. Светлината озари лицето му и Вин ахна от изненада.
— Келсайър!
Хам я сграбчи за рамото.
— Внимавай, дете. Това не е той.
Съществото я погледна. Имаше лицето на Келсайър, но очите му бяха… различни. А и липсваше характерната за Келсайър усмивка. Лицето изглеждаше пусто. Мъртво.
— Извинявам се — произнесе съществото. — Това беше моята част от плана и причината, поради която Келсайър ме нае в началото. Трябваше да погълна останките му, след като умре, и после да се появя пред последователите му, за да им вдъхна сила и вяра.
— Какво си ти? — попита ужасено Вин.
Реноа-Келсайър я погледна, после лицето му засия, стана прозрачно. Тя виждаше костите му през пихтиестата плът. Напомняше й за…
— Мъглив дух!
— Кандра — поправи я съществото, докато кожата му отново ставаше непрозрачна. — мъглив дух, който е… пораснал, ако мога да се изразя така.