Вин се извърна погнусена, спомнила си съществата, които бе виждала в мъглите. Келсайър ги наричаше лешояди… създания, които поглъщат телата на мъртвите, крадат скелета и образа им. „Мълвата е по-истинска, отколкото си мислех“.
— Вие също бяхте част от плана — продължи кандрата. — Всички вие. Питате защо му е трябвала тази група? Трябваха му достойни хора, такива, които милеят повече за другите, отколкото за своя джоб. Той ви поставяше над армиите и тълпите, обучаваше ви да ръководите. Използваше ви… но и ви подготвяше. — Съществото погледна Доксон и Бриз, после Хам. — Чиновник, политик, генерал. За нацията, която предстоеше да се роди, бяха нужни хора с вашия талант. — Кандрата кимна към една маса до стената. — Там пише какво трябва да правите. Мен ме чака друга работа.
Обърна се да си върви, после спря пред Вин и извърна към нея лицето на Келсайър. Безстрастно, ледено лице.
— Той ме помоли да ти предам това. — Кандрата пусна в ръката й една малка кесия и си тръгна.
Бриз забърза към масата, но Хам и Доксон го изпревариха. Вин погледна кесията. Страхуваше се от това, което ще намери вътре, така че изтича и се присъедини към останалите.
Листът бе карта на града, очевидно прекопирана от тази на Марш. В горния й край пишеше:
Приятели мои, чака ви доста работа и трябва да я свършите бързо. Трябва да разпределите и раздадете оръжията от този склад, след това да направите същото с другите два склада, които се намират в бордеите. В съседното помещение има коне, ще са ви нужни.
След като приключите с раздаването на оръжията, трябва да овладеете градските порти и да неутрализирате останалите войници от гарнизона. Бриз, това ще свърши твоята група — нападнете гарнизона, за да може после да завземете портите.
В града са останали четири Големи къщи, които разполагат със свои въоръжени сили. Отбелязал съм ги на картата. Хам, твоята група ще се заеме с тях. В града не бива да останат други войници, освен твоите.
Доксон, ти ще изчакаш да бъдат нанесени първите удари. Все повече скаа ще идват при склада, след като тръгне слухът. Армиите на Бриз и Хам ще включват войниците, които обучихме, както и попълнения от улични скаа. Постарайте се всички да получат нужното въоръжение, за да може Клъбс да поведе тази нова армия срещу двореца.
Усмирителните станции би трябвало вече да са унищожени — Реноа е предал съответните заповеди на нашите щурмови отряди, преди да се срещне с вас. Ако имате време, пратете няколко от Главорезите на Хам да проверят дали това е станало. Бриз, твоите Усмирители да се разпръснат сред скаа, за да ги окуражават.
Мисля, че това е всичко. Хитър номер, нали? Когато си спомняте за мен, помнете ме с него. И с усмивката ми. Хайде, действайте.
И дано да управлявате с мъдрост.
На картата градът бе разделен на части и върху всяка бе изписано името на един от членовете на групата. Вин забеляза, че тя и Сейзед не фигурират.
— Ще се върна при групата, която беше до нашата къща — заяви Клъбс високо. — Ще ги доведа да получат оръжия. — И закуцука към вратата.
— Клъбс? — спря го Хам. — Не се обиждай, но… защо те е включил като командващ на армията? Какво разбираш ти от военно дело?
Клъбс изсумтя презрително, после повдигна единия си крачол и показа дългия извит белег, който започваше от прасеца и стигаше чак до бедрото — причината да накуцва.
— Къде според теб съм се сдобил с това? — попита и излезе.
Хам завъртя глава.
— Не мога да повярвам…
Бриз също изглеждаше учуден.
— А си мислех, че разбирам от манипулиране на хора. Това е… направо невероятно! Икономиката е пред сриване, благородниците скоро ще започнат открита война в провинцията. Кел ни показа, че инквизиторите могат да бъдат убивани — остави на нас да повалим другите и да ги обезглавим. Що се отнася до лорд Владетеля…
Всички извърнаха очи към Вин.
Тя погледна кесията в ръката си и бавно я развърза. Вътре имаше втора, по-малка, очевидно пълна с атиумни топчета. До тях лежеше метално късче, завито в хартия. Единайсетият метал.
Вин разгъна хартията.
Вин. Първоначалната ти задача за тази нощ бе да избиеш благородниците, които са останали в града. Но ти ме убеди, че може би трябва да останат живи.
Така и не можах да разбера как действа този проклет метал. Безопасно е да го разпалиш — няма да те убие, — но изглежда, не върши нищо полезно. Ако четеш тези редове, значи не съм успял да го разгадая преди срещата ми с лорд Владетеля. Не мисля, че това е от значение. Хората имат нужда от нещо, в което да вярват, и няма друг начин да им го осигуриш.
Моля те, не ми се сърди, че те изоставих. И без това живях подарен живот. Трябваше да умра преди години, вместо Мейр. Бях готов за това.