Останалите имат нужда от теб. Сега ти си тяхната Мъглородна — ти ще ги защитаваш през идните месеци. Благородниците ще пратят убийци срещу нашите нови водачи.
Сбогом. Ще разкажа за теб на Мейр. Тя винаги е искала да имаме дъщеря.
— Какво пише, Вин? — попита Хам.
— Ами… че не разбира как действа Единайсетият метал. И че съжалява, че не е знаел как да победи лорд Владетеля.
— Разполагаме с населението на цял един град, за да го надвием — рече Докс. — Искрено се съмнявам, че би могъл да изтреби всички ни — ако не можем да го убием, просто ще го вържем и ще го хвърлим в тъмница.
Останалите кимнаха.
— Е, добре! — продължи Доксон. — Бриз и Хам, заемете се с разпределянето на оръжието. Дух, иди да извикаш чираците — ще ни трябват да разнасят съобщения. Да започваме!
Скоро в склада започнаха да прииждат скаа, оглеждаха с почуда натрупаните оръжия. Доксон веднага назначи някои за отговорници по раздаването на оръжията, други прати да повикат приятелите и съседите си.
Всички, освен Вин бяха заети.
Тя погледна Сейзед и той й се усмихна.
— Понякога се налага да почакаме, господарке. За да разберем защо е трябвало да повярваме в нещо. Един от любимите изрази на господаря Келсайър.
— Винаги има още една тайна — прошепна Вин. — Но, Сейз, всички, освен мен имат какво да правят. Аз е трябвало да избия благородниците, но Кел се е отказал от това.
— Да, те трябва да бъдат неутрализирани — потвърди Сейзед, — но не е задължително да бъдат избити. Може би вашата роля е била да покажете на Келсайър точно това?
Вин поклати глава.
— Не. Трябва да има и друго, Сейз. — Стисна ядосано кесията и нещо вътре изшумоли.
Беше второ късче хартия, което не бе забелязала преди малко. Извади го и внимателно го разгъна. Беше рисунката, която й бе показал Келсайър — рисунката на цвете. Рисунката, която Мейр винаги си носела, мечтата за бъдещето, когато слънцето няма да е червено, а растенията ще са зелени…
Вин вдигна глава.
„Чиновник, политик, войник… има още нещо, от което се нуждае една държава.
Добър убиец“.
Извади стъкленицата и я изпи заедно с няколко топчета атиум. Отиде до купа оръжия и взе вързоп стрели. Бяха с кремъчни остриета. Започна да чупи остриетата, като оставяше около сантиметър дърво. Останалата част хвърляше.
— Господарке? — попита загрижено Сейзед.
Вин не му обърна внимание и продължи да рови в оръжията. Намери това, което й трябваше — ризница, изработена от сплетени метални пръстени. Откъсна десетина с подсилените си от пютриум пръсти.
— Господарке, какво правите?
Вин отиде до рафта, на който бе видяла различни метални прахове, и напълни кесията с пютриум.
— Безпокоя се за лорд Владетеля — рече тя, извади пиличка и изстърга няколко парченца от Единайсетия метал. Поколеба се, после ги погълна с вода от манерката. Пусна още няколко парченца в една стъкленица.
— Но бунтовниците сигурно ще могат да се справят с него — рече Сейзед. — Без помощниците си той не е толкова силен. Поне така мисля.
— Грешиш — отвърна Вин и тръгна към вратата. — Той е силен, Сейз. Келсайър не можа да го усети — за разлика от мен. Той не знаеше.
— Къде отивате?
Вин спря при вратата.
— В двореца има една крипта, охранявана от войници и инквизитори. Келсайър се опита да влезе там на два пъти. — Обърна се към черните мъгли навън. — Тази нощ ще разбера какво има вътре.
36.
Реших, че ще съм благодарен за омразата на Рашек. Помага ми да не забравям, че има и такива, които ме ненавиждат. Задачата ми не е да търся популярност или обич, а да осигуря оцеляването на човечеството.
Вин се придвижваше безшумно към Кредик Шау. Небето зад нея гореше, мъглите отразяваха и разсейваха светлината на хиляди факли. Беше като сияещ купол над града.
Светлината бе жълтеникава, цветът, който, според Келсайър, трябвало да има слънцето.
Четирима стражници стояха пред същата врата, през която бяха влезли с Келсайър. Гледаха я изнервени, докато се приближаваше. Вин крачеше бавно по мокрия паваж.
Един от стражниците насочи към нея копие и Вин спря пред него.
— Познавам ви — каза тихо. — Работили сте на някоя мелница, във фабрика или ковачница. Знаели сте, че един ден ще ви убият и че семействата ви ще гладуват. Затова сте дошли при лорд Владетеля — с гузна съвест, но решени да оцелеете — и сте станали стражници.
Четиримата я гледаха смутено.
— Светлината зад мен идва от вдигналите се на въстание скаа — продължи тя. — Целият град се изправя срещу лорд Владетеля. Не ви обвинявам за избора, който сте направили, но дойде време за промяна. Опитът и подготовката ви могат да са полезни на бунтовниците. Идете при тях — те се събират на Площада на Оцелелия.