Под краката на Вин изхрущя натрошено стъкло. Долу се чуваха радостни възгласи, макар че тя не виждаше хората, които ги надаваха, нито знаеше какво аплодират.
— Слушай — рече Сейзед. — Послушай ти, който беше наш бог. Чуваш ли ги как викат? Тези викове не са за теб — тези хора никога не са ти се възхищавали. Тази вечер са намерили нов водач, нов източник на гордост.
— Моите… принудители — прошепна лорд Владетеля.
— Твоите принудители ще те забравят — отвърна Марш. — Аз ще се погрижа за това. Останалите инквизитори са мъртви, избити от мен. Архипреланите, които повика, присъстваха, когато предаде властта на Инквизиторския отдел. Сега аз съм единственият жив инквизитор в Лутадел. Аз ще управлявам твоята църква.
— Не… — прошепна лорд Владетеля.
Марш, Сейзед и Вин стояха мълчаливо. На утринната светлина Вин успя да различи огромната тълпа долу. Повечето скаа бяха вдигнали оръжия, сякаш ги поздравяваха.
Лорд Владетеля също погледна към тълпата и от изражението му стана ясно, че едва сега е осъзнал своя крах.
— Вие не разбирате — изхриптя той. — Не знаете какво правя за човечеството. Аз бях вашият бог дори и да не го виждахте. Ако ме убиете, ще се обречете…
Вин погледна Марш и Сейзед. Двамата бавно кимнаха. Лорд Владетеля се закашля и изглежда, получи нов тласък на състаряване.
Вин се опря на Сейзед и стисна зъби, за да надмогне болката в счупения си крак.
— Нося ти вест от един твой приятел — каза тихо. — Искаше да ти предам, че не е мъртъв. Че не може да бъде убит. Името му е надежда.
Замахна и заби копието право в сърцето на лорд Владетеля.
Епилог
Странно, но понякога усещам умиротворение в себе си. Човек би си помислил, че след всичко, което съм видял — след всичко, което изстрадах, — душата ми ще е безпорядъчна плетеница от мъка, объркване и тъга. И често е точно така.
Но понякога настъпва покой.
Най-често идва, когато гледам над скованите от ледове върхове и сияещи планини в тишината на утрото, когато се любувам на великолепния изгрев, толкова красив, че не зная дори дали имам право да отправям взор към него.
Ако пророчествата са верни, ако наистина има Герой на времето, тогава интуицията ми подсказва, че трябва да съществува и нещо, което да ме насочва по пътя. Нещо, което гледа, което е съпричастно. Един тих шепот, който винаги казва истината и на който ужасно ми се иска да вярвам.
Ако се проваля, друг ще дойде да довърши делото ми.
— Ако питате какво смятам, господарю Марш — заяви Сейзед, — то е, че лорд Владетеля е бил едновременно ферохимик и аломант.
Седяха на покрива на пустееща къща в покрайнините на бордеите. Счупеният крак на Вин — грижливо шиниран от Сейзед — висеше от стрехата и се поклащаше във въздуха.
Беше спала почти целия ден — както очевидно и Марш, който стоеше до нея. Сейзед бе отишъл да осведоми останалите членове на групата, най-вече да им разкаже за това, че е жива. Изглежда, нямаше сериозно пострадали сред другите — за което Вин беше благодарна. Но все още не се бе срещнала с тях. Сейзед им бе казал, че има нужда от почивка, а и те бяха заети със съставянето на новото правителство на Елънд.
— Ферохимик и аломант — повтори Марш замислено. Беше се възстановил невероятно бързо — макар че Вин все още бе покрита с рани, синини и ожулвания от битката, при него, изглежда, счупените ребра вече бяха зараснали. Той се наведе напред, опря лакът на коляното си и огледа града със стоманените си очи.
„Как ли всъщност вижда?“ — помисли Вин.
— Да, господарю Марш — обясняваше Сейзед. — Разбирате ли, младостта е едно от нещата, които ферохимиците могат да складират. Това е доста безполезен процес — за да запазиш способността да се чувстваш и изглеждаш с години по-млад, трябва да прекараш известна част от живота си, като се чувстваш и изглеждаш поне с година по-възрастен. Пазителите най-често използват тази способност, за да се преобразяват, да променят възрастта си, за да объркват преследвачите си и да се крият. И това като че ли е единственото й приложение. Но ако един ферохимик е и аломант, може да разпали собствените си метални запаси и да освободи десетократно по-голяма енергия. Господарката Вин веднъж се опита да разпали някои от моите метали, но не можа да си осигури достъп до силата в тях. Но ако ферохимичните запаси са си ваши собствени и ги разпалите за допълнителна енергия…
Марш се намръщи.
— Нещо не следя мисълта ти, Сейзед.
— Извинявам се — отвърна Сейзед. — Сигурно е трудно да го разберете, ако нямате основни познания по аломантична и ферохимична теория. Ще се опитам да ви го обясня по-добре. Каква е основната разлика между аломантията и ферохимията?