— Какво пък, както вече казах, за щастие вие се учите доста бързо. Но хората от двора са разполагали с целия си живот, за да се учат на етикеция. Дори за селска благородница има доста неща, които вече би трябвало да знаете.
— Давам си сметка — рече Вин. — Не бих искала да се набивам в очи.
— Няма как да го избегнете, господарке. Новодошла, от далечна част на империята? Да, те ще ви забележат. Въпросът е да не будим подозрение. Трябва да ви опознаят, после да изгубят интерес. Ако се държите глупаво, това само по себе си ще е подозрително.
„Ама че ги приказва“.
Сейзед млъкна, завъртя леко глава и след секунди Вин чу стъпки откъм коридора. Келсайър влезе в стаята с познатата си усмивка. Свали си пелерината, сякаш едва сега забеляза Вин — и спря.
— Какво? — попита тя и се понадигна от стола.
— Прическата ти отива — отвърна Келсайър. — Добра работа, Косахн.
— Нищо особено, господарю Келсайър. — Вин почти долови смущението в гласа й. — Справих се, доколкото ми е по силите.
— Огледало — нареди Вин и протегна ръка.
Косахн й подаде огледалото. Вин го вдигна пред себе си, надзърна и замря. Приличаше на… момиче.
Косахн бе свършила забележителна работа с косата й и най-вече с непокорните кичури. Вин отдавна бе забелязала, че ако пусне косата си твърде дълга, тя започва да се изправя. Сега не бе чак толкова дълга — едва стигаше до ушите, — но стоеше пригладена.
„Не им позволявай да те мислят за момиче“ — припомни си гласа на Рийн. Но кой знае защо, този път тя предпочете да пренебрегне този глас.
— Може би все пак ще успеем да те направим дама! — каза със смях Келсайър.
— Първо трябва да я отучим да се мръщи толкова често, господарю Келсайър — отбеляза Сейзед.
— Виж, това ще е трудно — отвърна Келсайър. — Изглежда, много си пада по мимиките. Както и да е, добра работа, Косахн.
— Имам още малко да я подравня, господарю — рече жената.
— О, продължавай спокойно — отвърна Келсайър. — Аз пък ще отмъкна за малко Сейзед.
Намигна на Вин, усмихна се на Косахн, после двамата със Сейзед излязоха — и отново отнеха на Вин възможността да ги подслушва.
Келсайър надзърна в кухнята. Вин седеше мълчаливо на стола. Прическата наистина беше хубава. Но комплиментите му имаха и друга цел — той подозираше, че през целия си живот Вин е била жертва на внушенията, че е безполезна. Малко самоувереност щеше да й е от полза.
Затвори вратата и се обърна към Сейзед. Терисецът чакаше както обикновено със спокойна търпеливост.
— Как върви обучението?
— Много добре, господарю Келсайър — отвърна Сейзед. — Тя вече знаеше някои неща от брат си. Освен това е невероятно интелигентна — бързо възприема и запаметява. Не очаквах подобни умения от момиче, израсло при нейните обстоятелства.
— Много улични деца са умни — рече Келсайър. — Тези, които оцеляват.
Сейзед кимна тъжно.
— Тя е много затворена и изглежда, не вижда пълния смисъл на моите уроци. На пръв поглед се подчинява, но умее да се възползва от чуждите грешки и пропуски. Ако не й кажа точно къде и кога ще се срещнем, се налага да я търся из цялото имение.
— Мисля, че това е нейният начин да запази контрол над живота си. Както и да е, всъщност исках да разбера дали е готова.
— Не съм сигурен, господарю Келсайър — отвърна Сейзед. — Знанието не е еквивалент на умението. Не съм убеден, че притежава… държането на една благородница, дори на млада и неопитна. Упражнявахме се да се храним, преминахме разговорния етикет и празнословието. Всичко това й се удава лесно, но в контролирана ситуация. Дори се справи добре на няколко чайни срещи, организирани от лорд Реноа с тукашни благородници. Но няма да знаем до каква степен е готова, преди да я пратим сама сред вълците.
— Ще ми се да можеше да я подготвим още малко. — Келсайър поклати глава. — Но с всяка седмица опасността Министерството да открие войниците в пещерите се увеличава.
— Значи всичко е въпрос на баланс. Трябва да почакаме, докато съберем хората, от които се нуждаем, и същевременно да действаме достатъчно бързо, за да не рискуваме разкритие.
Келсайър кимна.
— Не можем да се бавим заради един от групата. Ако Вин се справя зле, ще трябва да намерим някой друг за къртица. Бедното момиче — ще ми се да имах повече време да я обучавам на аломантия. Едва успяхме да преминем първите четири метала.
— Ако ми позволите един съвет…
— Разбира се, Сейз.
— Пратете детето с неколцина от нашите Мъгливи. Чух, че Бриз е много опитен Усмирител, другите сигурно са също толкова умели. Нека покажат на господарката Вин как прилагат способностите си.