Капакът на покрива се повдигна и през отвора се подаде дългуреста фигура. Сейзед. Изтупа наметалото си, след това се приближи с типичната си почтителност.
— Господарю Келсайър. — И се поклони.
Келсайър му кимна. Сейзед застана до него, загледа се към имперския дворец и сякаш прочел мислите на Келсайър, въздъхна:
— Ах…
Келсайър се усмихна. Сейзед се бе оказал наистина безценна находка. Пазителите бяха много тайна секта, която лорд Владетеля преследваше още от първите години след Деня на Възнесението. Според някои поробването на терисците — част от което представляваха принудителните им занимания като слуги и забраната да се бракосъчетават помежду си — не бе нищо повече от прехвърлила всички граници омраза към Пазителите.
— Чудя се какво ли би си помислил лорд Владетеля, ако разбере, че в Лутадел има Пазител — подхвърли Келсайър. — Само на един хвърлей от двореца.
— Да се надяваме, че никога няма да узнаем отговора, господарю Келсайър.
— Сейз, благодаря ти, че се съгласи да дойдеш тук. Въпреки всички рискове.
— Делото си заслужава — отвърна Сейзед. — Планът е еднакво опасен за всички участници. Вярно е, че за такива като мен е опасно дори да съществуват. Не е никак здравословно да си член на секта, от която лорд Владетеля се страхува.
— Страхува се? — повтори Келсайър и го погледна изотдолу: въпреки завидния си ръст той пак бе с една глава по-нисък от терисеца. — Не съм сигурен, че той се страхува от каквото и да било.
— Страхува се от Пазителите — отвърна Сейзед. — Определено и необяснимо. Може би е заради силата ни. Ние не сме аломанти, а… нещо съвсем друго. Нещо непознато за него.
Келсайър кимна и се обърна към града. Имаше много неща да обмисля, още повече да свърши — и в същината на всичко това бяха скаа. Бедните, нещастни, потиснати скаа.
— Сейз, разкажи ми за някоя друга вяра — рече Келсайър. — Някоя, която също притежава сила.
— Сила? — попита Сейзед. — Това е относителен термин, когато става въпрос за религия. Може би искате да чуете за джаизма? Последователите му са хора дълбоко вярващи и благочестиви.
— Разкажи ми за тях.
— Джаизмът е основан от един-единствен човек. Името му отдавна е забравено и последователите му го наричат просто Джа. Бил убит от един местен крал, защото „проповядвал и подтиквал към размирици“ — нещо, в което, изглежда, е бил доста добър, — но това само увеличило поклонниците му. Джаистите вярват, че щастието е пропорционално на тяхната благочестивост, и са известни с това, че защитават религията си непрестанно и при всички удобни случаи. Несъмнено да разговаряш с джаист е доста досадно занимание, тъй като те завършват почти всяко изречение с фразата „хвала на Джа“.
— Много интересно, Сейз — рече Келсайър. — Но силата не се крие в няколко думи.
— Което е самата истина — потвърди Сейзед. — Джаизмът бил силна вяра. Според поверията Министерството изтребило джаистите до крак, тъй като нито един от тях не приел лорд Владетеля за свой бог. Те не просъществували много след Възнесението, но само защото били упорити и не проявили нужната гъвкавост.
Келсайър кимна и се засмя.
— Не ме попита дали бих желал да премина към тяхната вяра.
— Моите извинения, господарю Келсайър — отвърна Сейзед, — но тази религия не ви подхожда. Тя е твърде безразсъдна, нещо, което вероятно ще ви се стори привлекателно, но вероучението й е опростено.
— Виждам, че си ме опознал доста добре — рече Келсайър, без да откъсва поглед от покривите. — В края на краищата, след като падат кралства и изчезват армии, религиите продължават да се борят, нали?
— Така е — потвърди Сейзед. — Някои от по-упоритите религии са просъществували чак до пети век.
— Какво ги прави толкова издръжливи? — попита Келсайър. — Как успяват, Сейз? Какво дава на вярата такава сила над хората?
— Не е нещо конкретно, ако ме питате. При едни е заради силата на самата вяра, при други заради надеждата. Трети използват принуда.
— Но при всичките има страстна вяра.
— Така е, господарю Келсайър. Наистина много точно заключение.
— Ето кое изгубихме — въздъхна Келсайър, загледан към града със стотици хиляди обитатели, от които едва шепа биха въстанали. — Те не вярват в лорд Владетеля, просто се страхуват от него. Не им е останало в какво да вярват.
— А вие, господарю Келсайър, в какво вярвате, ако мога да попитам?
Келсайър повдигна вежди.
— Не съм съвсем сигурен. Но събарянето на Последната империя ми се струва добро начало. Съществуват ли в твоя списък религии, които да признават избиването на благородниците за свято дело?
Сейзед се намръщи неодобрително.