— Не мисля, господарю Келсайър.
— Може би аз трябва да основа такава. Както и да е, върнаха ли се Бриз и Вин?
— Дойдоха точно преди да се кача на покрива.
— Чудесно. Предай им, че ще сляза след минутка.
Вин седеше на нейното си кресло в заседателната зала, сгънала крака под себе си. Марш беше дошъл и тя се опитваше да го разгледа незабелязано.
Толкова много приличаше на Келсайър. Но изглеждаше по-… суров. Не беше ядосан, нито мърмореше като Клъбс. Просто не знаеше значението на думата щастие. Седеше в креслото си с безизразна физиономия.
Всички вече бяха тук и разговаряха — всички, с изключение на Келсайър. Вин забеляза погледа на Лестибърнс и му махна. Момчето се приближи и клекна до нея.
— Марш… — прошепна Вин и гласът й потъна в глъчката. — Това прякор ли е?
— Нищо без позволението на родителите му.
Вин въздъхна и се опита да разшифрова думите на момчето.
— Значи не е прякор, така ли?
Лестибърнс поклати глава.
— Той имашел един обаче.
— Какъв?
— Железни очи. Другите спрели да го ползва. Твърде близо до желязо в истински очи. Инквизитор.
Вин отново извърна поглед към Марш. Лицето му оставаше като издялано от камък, очите му не помръдваха и наистина сякаш бяха от желязо. Виждаше защо не използват този прякор. Само споменаването на Стоманен инквизитор я накара да потрепери.
— Благодаря.
Лестибърнс се усмихна. Беше добросъвестно хлапе. Върна се на своя стол и в този момент най-сетне се появи Келсайър.
— И така, приятели — поде той. — С какво ново разполагаме?
— Освен лошите новини? — попита Бриз.
— Да ги чуем.
— Изминаха дванайсет седмици, а успяхме да съберем по-малко от хиляда души — докладва Хам. — Дори с армията на бунтовниците пак не разполагаме с числено преимущество.
— Докс? — попита Келсайър. — Не можем ли да организираме повече събрания?
— Вероятно — отвърна Доксон от мястото си до масата, върху която бяха струпани тефтери.
— Келсайър, сигурен ли си, че си готов да поемеш този риск? — попита Йеден. Държането му се беше посмекчило през последните седмици, особено когато започнаха да постъпват наемниците на Келсайър. Както Рийн обичаше да казва, добрите резултати създават бързи приятели. — Положението се влошава — продължи Йеден. — Носят се слухове за нас из подземния свят. Ако продължаваме да вдигаме шум, Министерството може да осъзнае, че се готви нещо сериозно.
— Кел, той вероятно е прав — рече Доксон. — Пък и няма кой знае колко ентусиасти сред скаа. Лутадел е голям град, но движението ни е ограничено.
— Какво пък, тогава ще започнем работа в останалите градове от региона — отвърна Келсайър. — Бриз, ще можеш ли да разделиш групата си на две?
— Предполагам — отвърна с видимо колебание Бриз.
— Един екип ще работи в Лутадел, а втори ще обикаля градчетата наоколо. Вероятно ще успеем да посетим всички събрания, стига да ги организираме така, че да не са по едно и също време.
— Толкова много събрания могат да доведат до разкриването ни — измърмори Йеден.
— Което, между другото, поражда друг проблем — обади се Хам. — Не трябваше ли да вкараме наш човек в Министерството?
— Ами да. — Келсайър се обърна към Марш.
Марш поклати глава.
— Министерството е костелив орех. Трябва ми още време.
— Няма да се получи — измърмори Клъбс. — Бунтовниците вече се опитваха.
Йеден кимна.
— Поне десетина пъти, в различни отдели. Невъзможно е.
В стаята се възцари мълчание.
— Имам една идея — подхвърли тихо Вин.
Келсайър повдигна вежди.
— Кеймън — продължи тя. — Преди да ме вземеш при себе си, той организираше една операция. Точно тази, заради която ни надушиха принудителите. Идеята е на друг крадец, Терън. Подготвяше фалшив конвой за прекарване на парите на Министерството до Лутадел.
— И? — попита Бриз.
— Със същите тези ладии трябваше да пристигнат новите дякони за Министерството в Лутадел, за да изкарат тук последната част от обучението си. Терън имаше връзка с един дребен принудител, склонен да прибира рушвети. Защо да не поискаме от него да добави още един „дякон“ от тукашната гилдия?
Келсайър кимна замислено.
— Заслужава си да се опита.
Доксон записа нещо в тефтера.
— Ще се свържа с Терън и ще видя дали информаторът му още е достъпен.
— Как сме със средствата? — попита Келсайър.
Доксон сви рамене.
— Хам намери двама бивши армейски инструктори. Но с оръжията… с Реноа търсим местни доставчици, но не можем да действаме прекалено бързо. За щастие, когато дойдат, оръжията ще са накуп.
Келсайър кимна.
— Това ли е всичко?
Бриз се покашля многозначително.