— Келсайър… чувам разни неща на улицата. Хората говорят за този твой Единадесети метал.
— Това е добре.
— Не се ли страхуваш, че лорд Владетеля също може да чуе за него? Ако се подготви за онова, което си намислил, може да се окаже трудно… да се справиш с него.
„Не каза «да го убиеш» — отбеляза мислено Вин. — Не вярват, че Келсайър ще го направи“.
Келсайър се усмихна.
— Не бери грижа за лорд Владетеля — държа нещата под контрол. Нещо повече, през следващите дни възнамерявам да го навестя лично.
— Да го навестиш? — попита объркано Йеден. — Смяташ да се срещаш с лорд Владетеля? Да не си се побър… — Млъкна и огледа останалите. — Правилно. Забравих.
— Бързо схваща — отбеляза Доксон.
В коридора отекнаха тежки стъпки и влезе един от съгледвачите на Хам. Приближи се до него и му прошепна нещо в ухото.
Хам се намръщи.
— Какво има? — попита Келсайър.
— Станал е инцидент.
— Инцидент? — Повтори Доксон. — Какъв инцидент?
— Спомняте ли си тайната квартира, в която се срещнахме за пръв път преди няколко седмици? — попита Хам. — Онази, в която Кел ни запозна с плановете си?
„Леговището на Кеймън“ — помисли си с нарастваща тревога Вин.
— Изглежда, Министерството я е открило.
11.
По мои наблюдения Рашек е представител на една нарастваща част от териската култура. Повечето младежи смятат, че необичайните им сили трябва да се използват за нещо по-сериозно от полска работа, икономика и каменоделство. Те са свадливи, дори агресивни — съвсем различни от тихите, склонни към съзерцание териски философи и свещениците, които познавам.
Ще бъдат наблюдавани внимателно, тези терисци. Може да се окажат много опасни, ако им се удаде възможност и имат мотив.
Келсайър спря пред вратата и закри полезрението на Вин. Тя се понадигна и се опита да надзърне над рамото му в тайната квартира, но пред тях имаше и други хора. Виждаше само разбитата увиснала на една панта врата.
Келсайър не сваляше замислен поглед от къщата. Накрая се обърна, заобиколи Доксон и застана до нея.
— Хам е прав, Вин. По-добре да не виждаш какво е станало там.
Вин го изгледа обидено. Келсайър въздъхна, върна се и прекрачи прага. Доксон го последва и Вин най-сетне можеше да види онова, което досега скриваха от нея.
Подът беше осеян с трупове. Разкривените им крайници хвърляха мрачни сенки на светлината на донесения от Доксон фенер. Все още не се разлагаха — нападението бе станало тази сутрин, — но в стаята определено миришеше на смърт. Миризмата на бързо засъхваща кръв, на болка и ужас.
Вин остана при вратата. И преди беше виждала смъртта — твърде често. Жертви, промушени с ножове в тъмните улички. Пребити в тайните квартири. Издъхнали от глад дечица. Веднъж пред очите й разярен господар строши врата на стара женица. Трупът й остана да лежи на улицата няколко дена.
Но нито един от тези случаи не можеше да се сравнява с клането в тайната квартира. Тези хора не бяха само убити, те изглеждаха разкъсани. Крайници, разчленени от телата. Части от столове и маси, забити в гърдите им. Само малка част от пода се виждаше под лепкавата, тъмна кръв.
Келсайър я погледна, очевидно очакваше някаква реакция. Тя стоеше пред лицето на смъртта и се чувстваше като парализирана. Какво да направи? Тези хора се бяха отнасяли с нея зле, бяха я били, крали. И въпреки това точно те й бяха дали подслон, бяха я хранили, държаха я при тях, вместо да я преотстъпят на развратителите.
Рийн сигурно щеше да й се подиграва за предателската печал, която изпитваше. Разбира се, той винаги се ядосваше, когато тя — като малка — плачеше при напускането на поредния град, защото не желаеше да се разделя с хората, които бе опознала. Очевидно все още не бе преодоляла тази своя слабост. Пристъпи в стаята, без да пролива сълзи за тези хора, но същевременно съжаляваше, че ги е постигнала тази участ.
Опитваше се да запази самообладание, да изглежда спокойна, но гледката бе твърде ужасяваща. Тези, които го бяха направили, бяха действали достатъчно… усърдно.
„Това е прекалено дори за Министерството — помисли тя. — Що за човек би извършил подобно нещо?“
— Инквизитор — подхвърли тихо Доксон, коленичил до един от труповете.
Келсайър кимна. Зад Вин Сейзед също прекрачи прага, като внимаваше да не си изцапа наметалото. Вин погледна към терисеца, най-вече за да не втренчва поглед в обезобразените тела. Келсайър беше Мъглороден, а Доксон очевидно имаше зад гърба си богата военна кариера. Хам и хората му осигуряваха периметъра. Но останалите — Бриз, Йеден и Клъбс — не бяха дошли с тях. Кварталът бе от опасните. Келсайър дори се бе опитал да разубеди Вин да ги придружи. Но пък без колебание бе взел Сейзед. Решение, което накара Вин да погледне на стюарда с подновено любопитство. Защо едно нещо да е твърде опасно за Мъглородни и същевременно безопасно за териски стюард? Дали Сейзед беше воин? Кога се беше научил да се бие? Говореше се, че терисците от малки се обучавали в своя занаят.