На вратата Сейзед я представи и подаде поканата на един лакей. Двама мъже с черни сюртуци й се поклониха и я подканиха с жестове да влиза. Във фоайето имаше малка тълпа аристократи, очакващи да бъдат допуснати в главната зала.
„Какво правя тук?“ — запита се трескаво тя. Можеше да се справи с мъглите и аломантията, с крадците и разбойниците, с Мъгливите духове и побоищата. Но тези засмени аристократи и техните дами… да е заобиколена от тях, под ярките светлини… всичко това я ужасяваше.
— Напред, господарке — прошепна едва чуто Сейзед. — Не забравяйте уроците.
„Скрий се! Намери някой ъгъл! Сенки, мъгли, каквото и да е!“
Стиснала нервно ръце, Вин продължаваше да пристъпва внимателно. Сейзед вървеше до нея. С крайчеца на окото си тя забеляза загриженост на обичайно спокойното му лице.
„Има защо да се безпокои!“ Всичко, на което я бе научил, се бе изпарило в миг — бе станало нематериално, като самите мъгли. Не помнеше нито имената, нито правилата за поведение. Нищичко.
В началото на фоайето тя спря и един благородник с величествен вид се обърна да я разгледа. Вин замръзна.
Но мъжът се задоволи само с небрежен поглед. Тя чу някой да произнася: „Реноа“ и се огледа. Няколко жени бяха втренчили в нея любопитни и изпитателни погледи.
И същевременно се държаха така, сякаш въобще не я виждат. Въпреки това тя знаеше, че оглеждат и оценяват роклята, косата и бижутата й. Погледна в другата посока, откъдето пък я зяпаха млади аристократи. Те виждаха огърлицата, красивата рокля и грима, но не и нея самата.
Никой от тях не можеше да види истинската Вин, а само маската, която си бе сложила — лицето, което тя искаше да видят. Виждаха лейди Валет. Сякаш Вин въобще не беше тук.
Сякаш… се криеше пред очите им.
И изведнъж напрежението й започна да се топи. Тя въздъхна облекчено и с въздишката прогони огромна част от тревогата. Внезапно обучението на Сейзед се пробуди и тя започна да се държи като момиче, замаяно и очаровано от първия си бал. Пристъпи встрани, подаде шала си на един лакей и Сейзед я последва, видимо облекчен. Вин му се усмихна и се отправи към балната зала.
Можеше да се справи с това. Все още беше нервна, но мигът на паника бе отминал. Не й трябваха сенки и ъгли — достатъчна й бе маската от сапфири, грим и синята рокля.
Балната зала на Венчърови бе величествена. Беше висока четири или пет етажа и няколко пъти по-широка. Силните светлини отвън сияеха през огромните правоъгълни прозорци с витражи и разпръскваха в помещението каскади от цветове. Високи орнаментирани каменни колони подпираха стените между прозорците. Там, където колоните доближаваха пода, имаше просторни ниши, в които бяха подредени покрити с бели покривки маси — под сенките на колоните и на надвисналите прозоречни первази. В дъното на залата имаше нисък балкон, на който също бе подредена маса.
— Това е масата на самия лорд Страф Венчър — поясни шепнешком Сейзед, проследил погледа й.
Вин кимна.
— А светлините отвън?
— Друмондови фенери, господарке — отвърна Сейзед. — Не съм сигурен какъв процес точно използват, но по някакъв начин карбидът вътре се разпалва до ярка светлина.
Вляво от тях имаше струнен оркестър, осигуряващ музика за танцуващите двойки. Вдясно, върху продълговати маси, бяха подредени множество блюда и край тях сновяха облечени в бели дрехи слуги.
Сейзед повика един лакей и му подаде поканата на Вин. Мъжът кимна и прошепна нещо в ухото на друг, по-млад слуга. Младежът се поклони почтително на Вин и я поведе през залата.
— Помолих за малка единична маса обясни Сейзед. Струва ми се, че при първото си посещение не бива да се събирате с непознати. Достатъчно е да ви видят.
Вин кимна с благодарност.
— Хранете се бавно — продължи с напътствията Сейзед. — Когато приключите, млади мъже ще дойдат да ви поканят на танц.
— Не си ме учил да танцувам! — тросна се с яден шепот Вин.
— Нямаше време, господарке. Но не се тревожете, ще им откажете — с достойнство и като не накърните гордостта и самочувствието им. Те ще решат, че сте твърде изплашена от първия си бал, и никой няма да се сърди.
Вин кимна, а младежът ги насочи към единична маса в самия център на залата. Вин се настани на единствения стол, а Сейзед поръча ястията, заобиколи я и застана зад нея.
Изправила гръб, Вин се огледа. Повечето маси бяха разположени в ниши под прозорците — достатъчно близо до дансинга, — с коридор зад тях. По този коридор крачеха двойки и малки групички, които разговаряха тихо. От време на време някой кимаше към Вин или я сочеше.