„Какво пък, досега планът на Келсайър вървя чудесно“. Без съмнение я бяха забелязали. Не без усилие на волята тя продължаваше да поддържа изправената си стойка, особено когато към нея се приближи един висш прелан. За щастие не беше онзи, с когото се бе срещала преди, макар да носеше същото сиво расо и черни татуировки около очите.
Едва сега забеляза, че на бала присъстват неколцина принудители. Разхождаха се наоколо, смесвайки се с присъстващите. И въпреки това в поведението им се усещаше известна… дистанцираност. Приличаха на… придружители…
„Гарнизонът следи скаа. Изглежда, принудителите изпълняват сходна функция спрямо благородничеството“. Странно откритие — винаги бе смятала аристократите за свободни хора. И наистина, те се държаха много по-уверено и самостоятелно от обикновените скаа. Мнозина очевидно се забавляваха, а принудителите нямаха поведението на полицейски чиновници, нито на неприкрити шпиони. Ала все пак присъстваха. Обикаляха наоколо, включваха се в разговори — непрекъснато напомняне за лорд Владетеля и неговата империя.
Вин реши да не ги гледа — и без това присъствието им отново пробуждаше безпокойството й — и вместо това насочи поглед към нещо друго: красивите прозорци. От мястото, където седеше, виждаше този на отсрещната стена.
Витражът бе изрисуван със сцени с религиозен характер, каквито по правило се харесваха на аристократите. Може би така налагаше етикецията, или някакъв неписан канон. Вин не знаеше отговора, но вероятно не би трябвало да го знае и Валет, така че всичко беше наред.
За щастие разпозна някои от сцените, най-вече благодарение на уроците на Сейзед. Той очевидно познаваше добре митологията около лорд Владетеля, също както и много други религии, към които изпитваше странна и необяснима привързаност.
Централна тема на множество сцени беше Дълбината. Непрогледно черна — или виолетова, според изразните възможности на прозореца, — тя беше безформена, наподобяваща пипала маса, простираща се върху няколко витража. Вин вдигна глава към образа на лорд Владетеля и за пръв път почувства, че озарените от фонова светлина рисунки поразяват въображението й.
„Какво ли представлява тя? — зачуди се момичето. — Дълбината? Защо я рисуват без форма? Защо не покажат какво е в действителност?“
Никога не се бе замисляла за Дълбината, но уроците на Сейзед бяха пробудили в нея интерес. Инстинктът й подсказваше, че е измама. Тайна заплаха, измислена от лорд Владетеля, която уж успял да премахне в миналото, за да „извоюва“ императорския трон. И въпреки това, докато разглеждаше тази ужасна сгърчена черна маса, Вин бе почти готова да повярва в историята зад нея.
Ами ако наистина е съществувало нещо подобно? И как лорд Владетеля е успял да го победи?
Въздъхна и поклати глава, за да прогони тези мисли. Вече започваше да разсъждава като благородна дама. Възхищаваше се на красотата на рисунките — и размишляваше върху значението им, — без да се сеща дори за миг за богатството, което ги бе сътворило. Сякаш всички тези украшения бяха напълно естествени.
Колоните в стените не бяха обикновени колони, а истински произведения на изкуството. Огромни знамена висяха от купола на тавана, който се крепеше на резбовани подпори.
Неразделна част от целия този блясък бяха и танцуващите двойки. Пристъпваха грациозно, следвайки ритъма на тихата музика с на пръв поглед лишени от всякакви усилия движения. Мнозина дори разговаряха, докато танцуваха. Жените носеха с лекота роклите си — на фона на много от тях светлосинята рокля на Вин изглеждаше съвсем скромна. Сейзед беше прав: дългата коса наистина бе на мода и повечето жени носеха косите си пуснати свободно.
В светлината на цялото това великолепие мъжете и жените също придобиваха нов изглед. Бяха по-изискани и фини. Това ли бяха хората, които тормозеха и поробваха нейните приятели скаа? Те бяха твърде… перфектни, пропити от добри маниери, за да вършат подобни ужасяващи дела.
„Всъщност дали изобщо забелязват външния свят? — рече си тя, подпряла ръце на масата. — Може би не виждат по-далече от своите кули и балните си зали — също както не виждат какво се крие зад роклята и бижутата ми“.
Сейзед я докосна за миг по рамото и Вин въздъхна и отново зае позата на изискана дама. Миг по-късно поднесоха блюдата — извор на странни ухания и вкусове, които щеше да е изкушена да опита веднага и наведнъж, ако през последните няколко месеца не я бяха подлагали на строги тренировки. Сейзед беше пропуснал уроците по танци, но пък бе отделил голямо внимание на поведението по време на хранене, за което Вин вече му беше благодарна. Както бе казал Келсайър, основната й цел на първия бал бе да се покаже в затова бе важно поне на пръв поглед всичко в нея да е както трябва.