„Дали пък не е използвал върху мен аломантия?“ — помисли си тя стреснато. Елънд беше висш благородник, не бе изключено да е и Усмирител. Може би зад разговора им се криеше повече, отколкото си мислеше тя.
Намръщи се озадачено. По време на разговора бе разпалила мед, следователно не би могъл да й въздейства емоционално. Но по някакъв начин той бе успял да приспи бдителността й. Припомни си отново разговора, замислена за това колко необяснимо спокойна се бе чувствала. Да, нямаше съмнение, че се е държала твърде безгрижно.
„Следващия път ще съм по-внимателна“.
Беше сигурна, че ще се срещнат отново.
Влезе един слуга и зашепна нещо на Сейзед. Бързо разпалване на калай й позволи да подслуша разговора — Келсайър най-сетне беше пристигнал.
— Съобщете на лорд Реноа — рече Сейзед и облеченият в бели дрехи слуга кимна и забързано излезе. — Останалите също могат да си вървят — нареди Сейзед и другите слуги се раздвижиха. Досега бяха стърчали неподвижно, изплашени от поведението на Сейзед.
Келсайър и лорд Реноа се появиха заедно, разговаряха тихо. Както винаги Реноа носеше скъп костюм в западняшки стил и се държеше уверено. Дори след като бе прекарала цяла вечер сред аристокрацията, Вин пак бе изненадана от благородната му осанка.
Келсайър все още беше загърнат в мъглопелерината си.
— Сейз? — попита той още щом влезе. — Имаш новини ли?
— Боя се, че да, господарю Келсайър — отвърна Сейзед. — Оказва се, че тази вечер на бала господарката Вин е привлякла вниманието на лорд Елънд Венчър.
— Елънд? — попита Келсайър и скръсти ръце. — Това не е ли наследникът?
— Тъкмо той — потвърди Реноа. — С този младеж се запознах преди четири или пет години, когато баща му посети Западните райони. За човек с подобно положение се държеше твърде фриволно.
„Преди четири години? — помисли Вин. — Не е възможно да се преструва на лорд Реноа от толкова отдавна. Нали Келсайър е избягал от Ямите само преди две!“ Погледна внимателно лъжелорда, но — както винаги — осанката и поведението му бяха безупречни.
— Колко внимание й е обърнал? — попита Келсайър.
— Поканил я да танцуват — продължи Сейзед. — Но господарката Вин била достатъчно предвидлива да откаже. Очевидно срещата им се дължи на случайно стечение на обстоятелствата — но се боя, че може да му се е понравила.
Келсайър се подсмихна.
— Научил си я твърде добре, Сейз. Вин, в бъдеще се опитай да овладееш чара си.
— Защо? — попита Вин, като се постара да прикрие раздразнението си. — Нали искахте другите да ме харесват?
— Не и толкова важен човек като Елънд Венчър, дете — заговори лорд Реноа. — Пратихме те в двора, за да си намериш приятели — а не да предизвикваш скандали.
Келсайър кимна.
— Венчър е млад, ерген и наследник на могъща Къща. Ако имаш връзка с него, можеш да ни създадеш сериозни проблеми. Придворните дами ще те ревнуват, а по-възрастните мъже няма да одобрят разликата в положението ви. За да се сдобием с нужната информация, аристократите трябва да виждат в теб неуверено и не особено привлекателно за брачен съюз момиче. И най-важното — нито дори намек за заплаха.
— Освен това, дете мое — продължи лорд Реноа, — съмнявам се лорд Елънд Венчър да храни искрен интерес към теб. В двора той е известен с ексцентричното си поведение — вероятно просто се опитва да поддържа тази репутация, като се захваща с неочаквани занимания.
Вин се изчерви. „Сигурно е прав“ — помисли си ядосано. Но въпреки това продължаваше да се сърди на тримата — и най-вече на Келсайър заради привидно безгрижното му, незаинтересовано поведение.
— Да — обади се той. — Най-добре ще е да го избягваш. Опитай се да го обидиш лекичко. Изгледай го с онзи твой строг поглед.
Вин се обърна към него.
— Точно този! — рече той през смях.
Вин стисна зъби, сетне си наложи да се успокои.
— На бала видях баща ми — каза с надеждата да отклони вниманието им от лорд Венчър.
— Настина? — попита Келсайър заинтригувано.
Вин кимна.
— Познах го от времето, когато ми го показа брат ми.
— За какво става въпрос? — попита Реноа.
— Бащата на Вин е принудител — обясни Келсайър. — И явно доста важен, след като го пращат на такъв бал. Знаеш ли как се казва, Вин?
Тя поклати глава.
— Описание? — продължи с разпита Келсайър.
— Ами… гологлав… с татуировки около очите…
Келсайър се закиска.
— Само ми го покажи някой път, разбрано?
Вин кимна и Келсайър се обърна към Сейзед.
— Имаш ли списък на благородниците, които са канили Вин на танц?