— Не и аз. Мисля, че трябва да продължа да живея живота си… или това, което е останало от него.
Марс стана и си тръгна, преди някой от останалите да успее да каже каквото и да било.
— Много е разстроен — отбеляза Декър. — Понася удар след удар. Напрежението се трупа. Цяло чудо е, че още се държи.
— Доста е корав — изтъкна Оливър.
— Налага му се да бъде такъв — отвърна Декър. — А също и на нас.
65
Декър бе събуден посред нощ за втори път.
Сега обаче посетителят му носеше маска. Ръката, затиснала устата му, бе в ръкавица. Другата държеше полуавтоматичен пистолет. Дулото бе опряно в слепоочието му.
Отвратителен начин за събуждане.
— Трябва да чуеш това, което ще ти кажа — прошепна непознатият. — Кимни, ако ме разбираш.
Декър кимна.
— Имаш два варианта. Единият е да зарежеш всичко и да се прибереш у дома. Приятелят ти е на свобода и ще си остане на свобода. Ние ще се погрижим за това. А ти ще прекратиш разследването. Разбираш ли ме?
Декър кимна.
— Вторият вариант е да продължиш да ровиш. В резултат на това ще започнеш да губиш хората си. Първо Джеймисън, после Оливър. Няма да бъде никак приятно. Но е гарантирано. Няма да има второ предупреждение. Още една стъпка и те започват да умират. Разбираш ли последиците от този вариант?
Декър кимна отново.
В следващия миг нещо го убоде по врата, той подбели очи и потъна в мрак.
След време клепачите на Декър потрепериха и той отвори очи.
Изправи се толкова рязко, че му се повдигна. Помисли си, че отново ще изгуби съзнание, но задиша дълбоко и стомахът му се успокои. Разтри врата си на мястото, където се бе забила инжекцията, която го приспа го моментално.
Стъпи бавно на пода и се изправи. В първия момент краката му се разтрепериха и той се олюля, но бързо възстанови равновесието си, отиде в банята и наплиска лицето си с вода.
Погледна часовника. Шест сутринта. Нямаше представа колко време е спал.
Който и да му бе причинил това, отдавна си беше отишъл. Изобщо не се съмняваше в това.
Върна се до леглото и седна на края.
Два варианта. Два много различни варианта.
Изпъшка и покри очи с огромната си длан.
Поседя така известно време и взе решение.
Облече се, отиде до стаята на Марс и почука на вратата.
— Да? — мигом отвърна той.
Явно вече бе станал. А може би изобщо не си бе лягал.
— Декър е, трябва да поговорим.
Марс отвори вратата и Декър влезе. Затвори я зад гърба му и двамата се озоваха лице в лице по средата на стаята.
— Виж какво — започна Марс, — знам какво ти обещах, но това беше, преди случаят да направи рязък завой към шейсетте. Тук не става въпрос само за Рой, който е на свобода. Той е опасен, но не е единственият убиец, който ни дебне. Има и други.
— Знам — отвърна Декър. — Току-що бяха в стаята ми.
Марс изгуби ума и дума.
— Какво? — успя да изрече той след няколко секунди.
Декър му обясни набързо ситуацията и изложи двата варианта за избор.
— Значи се отказваш от случая?
— Не, но искам вие тримата да напуснете града колкото се може по-бързо. Ще се свържа с Богарт и ще му обясня какво се е случило. Бюрото ще уреди охраната ти до края на разследването.
— Това означава, докато те убият.
— Не мога да предсказвам бъдещето, Мелвин.
— За мен то е повече от ясно. Продължиш ли да ровиш, с теб е свършено.
— Изборът е мой.
— Защо искаш да умреш заради този случай? Той не е твой проблем.
— Мой проблем е, защото съм решил да го направя такъв.
— Не те разбирам, човече, наистина не те разбирам.
Декър седна на един стол, погледна Марс в очите и каза:
— Всичко започна в момента, в който включих радиото.
Марс се отпусна на края на леглото.
— Напуснах Охайо и шофирах към Вирджиния, където се намираше новата ми работа. Кой знае защо, включих радиото. И в този момент чух цялата история.
— Коя история?
— Твоята история, Мелвин. Ако бях включил радиото минута по-рано или по-късно, никога нямаше да я чуя. И нищо от това нямаше да се случи.
— Това означава ли, че вярваш в съдбата?
— Не, вярвам, че не бива да пренебрегвам случай, който съдбата ми поднася.
— Нали каза, че са те заплашили с убийство?
— И това ми дава надежда.
— Да не си се побъркал?
— Защо ще ме заплашват, освен ако не се страхуват?
— Ти би трябвало да се страхуваш.
— Аз се страхувам. Винаги съм се страхувал. Изпитвах страх всеки път когато излизах на футболното игрище. Или когато тръгвах с патрулката като ченге. Но това не ми пречеше да си върша работата.