— Не е толкова голямо, колкото беше.
— Поздравления. Хвани го за цевта и го извади.
Декър изпълни инструкциите и му подаде пистолета си.
— Да влезем вътре — каза Рой.
Те го последваха.
Стаята бе малка, вмирисана на мухъл и гнило. Рой ги заобиколи и включи малък фенер за къмпинг, поставен върху дървен сандък. Светлината му озари помещението и хвърли сенки наоколо.
Рой прибра пистолета на Декър в джоба си и се облегна на стената.
— Е, разбрах, че сте си върнали онази жена.
— Откъде знаеш за Девънпорт? — попита Декър.
— Не знам. Но се досетих, когато чух, че шериф Роджър Маклелън е бил убит в старата ферма на баща си край Кейн. Никой не спомена нищо за убита жена. Това означава, че сте я освободили, нали?
— Да.
— Мак е мъртъв. Получихте това, за което дойдохте. Защо се свързахте с мен?
— Има още двама, които не са платили за престъпленията си — отвърна Декър. — Затова.
— Човек не може да очаква да получи от живота всичко, което иска. Не става така. Попитай Леви.
— Защо тогава се съгласи да се срещнем? — отвърна Марс.
— Предполагам, че любопитството ми е надделяло.
— Мисля, че тук се крие нещо повече — каза Декър. — Някога си бил част от групата им, може дори да си бил четвъртият мускетар, макар и неофициално, но после си се обърнал срещу тях.
— Нямаш представа за какво говориш.
Вместо отговор Декър извади страницата от годишника на гимназията в Кейн, която бе откъснал в библиотеката.
— Ти си четвъртият отляво. Арън Калахан.
— Какво? — възкликна Марс и впери поглед в снимката.
— Рой Марс е всъщност Арън Калахан. Променил си се, разбира се, Рой, но човек лесно може да се досети, че това си ти. Явно си учил в гимназията заедно с Тримата мускетари.
— Браво, Декър. Как се досети?
— Открихме два чифта инициали на стената на дрешника в спалнята ви в Тексас. АК и РБ. Откъснах тези страници от годишника, тъй като съдържат фамилните имена, които започват с „К“ и „Б“. Не те разпознах в никого, чието име започва с „Б“, но с „К“ извадих късмет. Следователно РБ би трябвало да са инициалите на истинското име на Лусинда.
— Роксан Барет — отвърна Рой и погледна Марс. — Това беше истинското име на майка ти. Но тя харесваше повече Лусинда.
— Защо избра фамилията Марс? — попита Декър.
Рой се ухили.
— Винаги съм харесвал Червената планета. Още от дете. Струваше ми се толкова привлекателна.
Декър кимна.
— Били сте заедно в отбора по футбол. Играл си като ляв защитник, което означава, че си пазил сляпата зона на Хюи. Той е бил куотърбек.
— Беше посредствен играч, който обаче изпъкваше с наша помощ. Маклелън например го пазеше от другата страна. Беше като бясно куче, готов да отхапе крака ти в някое меле. Истланд беше много бърз, но и голям хитрец. Никога не минаваше през средата на терена, където има най-много играчи, винаги намираше заобиколен път, винаги успяваше да се промуши, преди да го настигнат. Не понасяше удари и болка. Голям пъзльо! Но беше красив и умен и произхождаше от богато семейство… Затова момичетата си сваляха гащите веднага щом го зърнеха. Търман беше същият. Беше популярен заради баща си, който беше важна клечка в Мисисипи. Всички го познаваха.
— Хюи-старши е бил изпечен расист. Изповядвал е принципите на Джордж Уолъс: „Сегрегация днес, сегрегация утре, сегрегация завинаги!“.
— По онова време в Мисисипи това си беше в реда на нещата. Може и още да е в някои части на щата.
— И ти си израснал с тези мръсници? — възкликна Марс.
— Човек трябва да израсне все някъде. Но никога не съм се движил в техните кръгове. Не можех да се похваля с техния произход.
— И ти си им помогнал да вдигнат във въздуха онези сгради?
— Казах ти вече, Леви. Не виждам смисъл да се повтарям.
— Но разполагаш с доказателства, които да ги пратят в затвора — каза Декър. — Това е причината да изчезнеш след взривовете.
— Предпочетох сам да напусна.
— Защо?
— Имах си причини, които не са твоя работа.
— Заради децата ли? Децата, които загинаха в църквата?
— Защо си мислиш, че ме е било грижа за някакви деца?
— Сам каза, че не е трябвало да бъдат там, че това не е влизало в плановете — отвърна Марс.
— А след това си се оженил за чернокожа — добави Декър.
Рой сви рамене, но не каза нищо.
— Можеш да съсипеш тези типове, Рой! Макар и близо петдесет години по-късно. Да си получат заслуженото.
— Това не ме засяга. Опитвам се само да оцелея.
— Наемниците на Истланд убиха Маклелън. А Хюи вече е взел мерки да възпрепятства разследването на ФБР.