Рой веднага угаси фенера и стаята потъна в мрак.
— Дай ми пистолета — каза Декър.
— Не. Откъде да знам, че тези отвън не са федерални агенти? Че няма да се опиташ да ме измамиш? — отвърна Рой.
В този момент един куршум разби прозореца на безброй парчета и тримата залегнаха на пода.
— Защото агентите на ФБР обикновено се представят първо и никога не откриват огън, когато вътре има цивилни.
В следващия миг прозвуча глас, усилен от мегафон:
— Знаем, че си там, Калахан! Излез и донеси онези неща!
— По дяволите! — измърмори Рой.
Извади пистолета на Декър и му го подаде.
— Има ли друг изход? — попита Декър.
— Задната врата, но предполагам, че вече я държат на мушка.
В потвърждение на думите му откъм задната страна на къщата отекна изстрел.
— Ясно, няма измъкване — каза Декър.
— Приклещили са ни вътре. Трябва само да ни изчакат да излезем.
Декър извади телефона си.
Рой го видя и поклати глава.
— Няма да свърши работа. Тук няма покритие. Никой не живее в района. Затова избрах да се срещнем тук.
— С нас е свършено — каза Марс.
— С нас е свършено от момента, в който И Ес Пи Ен излъчи онзи репортаж, Леви!
— Значи аз съм виновен?
— Моментът не е подходящ да обсъждаме чия е вината — намеси се Декър, промъкна се до прозореца и погледна навън. — Не виждам нищо. Но подозирам, че изстрелите дойдоха от мощна снайперска винтовка. Като онази, с която убиха Маклелън. — Върна се при останалите и попита: — Наистина ли очакват да носиш уликите със себе си?
— Не, но искат да ги заведа при тях.
— Къде си ги скрил?
— Няма да ти кажа. Те са единственият ми коз в момента.
— Ще ни убият, Рой — отвърна Декър.
— Трябва да са ви проследили до тук. Не виждам друго обяснение.
— Никой не ни е проследил.
— Истланд ръководи компания за разузнавателна информация, глупаци! Не смятате ли, че знае как да ви проследи, без да забележите?
Декър се обърна към Марс.
— Може и да е прав.
— Разбира се, че съм прав. Не трябваше да се съгласявам на среща с двама идиоти като вас.
— Ние също не изгаряхме от желание да се срещнем с теб — отвърна Марс. — Но ти започна всичко това.
— Питах те вече, но така и не получих отговор — каза Декър. — Избягал си, след като си взел документи, които ги уличават в извършените престъпления. Защо, Рой?
— Смяташ ли, че моментът е подходящ да го обсъждаме?
— Може да не получим друга възможност.
Рой надникна през прозореца, когато същият глас извика:
— Имаш една минута! После откриваме огън! Зареждаме оръжия със запалителни патрони!
— По дяволите! — промърмори Рой, погледна към Декър и каза: — Добре, прав си. Убийството на децата не влизаше в плановете, но на Тримата мускетари не им пукаше. Аз обаче не исках вече да имам нищо общо с тях. Но те нямаше да ме оставят да се измъкна. Заявиха го съвсем ясно.
— Какво направи?
— Откраднах уликите от сейфа на Травис Хюи. Старецът се гордееше с това, което бяха направили, но не беше толкова глупав, че да позволи историята да се разчуе. Аз бях този, който снимаше с камерата, докато тримата разказваха за взрива в църквата. Видях старецът да отваря сейфа няколко пъти и запомних комбинацията. Досетих се, че там държи доказателствата. Когато ги взех, оставих бележка, с която ги уведомявах с какво разполагам и заявявах, че напускам страната.
— А после си се влюбил в чернокожа жена — каза унило Марс. — Каква ирония.
Изненадващо, но Рой изглеждаше обзет от разкаяние.
— Това е любовта, човек просто… искам да кажа, че не подлежи на контрол. Обичах майка ти и тя ме обичаше. Беше любов от пръв поглед.
— Но не и мен — каза Марс. — Мен не си ме обичал никога.
— Гордеех се с теб, Леви, особено с онова, което правеше на игрището. Но наистина не можах да те обикна и причината не е, че си чернокож.
— А каква е тогава?
— Всеки път когато те погледнех, виждах онзи мръсник, който беше наранил единствения човек, когото съм обичал през живота си. Знам, че звучи объркано, че най-вероятно няма да ме разбереш, но точно това изпитвах… — Рой замълча и продължи: — По-добре да ти кажа истината. Цялата истина. Баща ти… Излъгах те. Не го убих заради това, което причини на майка ти.
— Какво? — възкликна Марс.
— Не че не се опитах. Но той беше прекалено богат, прекалено добре охраняван. Горилите му едва не ме очистиха. — Рой посочи белега. — Остана ми това заедно с още няколко рани. Мръсникът и сега си живее в Колумбия. И си живее добре. Кръвта ми кипва само като се сетя за него.