Милиган поклати глава.
— Не, проверих това. Служителят на мотела е позвънил в един часа и шестнайсет минути, за да се поинтересува за баланса по сметката. Това е станало ясно по време на процеса.
— Но не доказва нищо.
— Как да не доказва? — възрази подразнен Милиган. — Не забравяй, че в колата му са открити следи от кръвта на майка му. Това е възможно само в случай, че именно той е убиецът.
— Трябва отново да говоря с него.
— За какво? — попита Богарт.
— За много неща, най-вече защо не е платил в брой, а с кредитна карта.
16
— Какво значение има това, по дяволите?
Марс лежеше на болничното си легло и се взираше в Декър, който спокойно отвърна на погледа му. Богарт седеше до Декър и изглеждаше объркан. Милиган бе предпочел да изчака в колата и да проведе няколко телефонни разговора.
Декър се покашля и отвърна:
— Казах ти вече, че в това дело всяка подробност е важна. Стаята в мотела е струвала двайсет и пет долара. Защо не плати в брой? — Замълча и продължи: — Защо използва кредитна карта?
— Минаха двайсет години. Не помня.
— Не бързай, помисли, опитай се да си спомниш. Не искам нищо повече.
Отначало Марс изглеждаше объркан, но после искреното любопитство, изписано на лицето на Декър, го накара да се облегне на възглавницата и да се замисли.
Минута по-късно той каза:
— Да, първоначално възнамерявах да платя в брой. Не обичах да използвам картата. Но се оказа, че нямам достатъчно пари в брой. Май нямах никакви.
— Излязъл си на среща с момиче и не си имал пари? Ходихте ли на вечеря, на кино, поръчахте ли си нещо? Затова ли се охарчи?
— Не сме излизали. Останахме в дома й. Тя приготви вечеря. Пихме бира.
— И не сте вземали наркотици? Нали каза, че ти е предлагала марихуана?
— Елън изпуши една цигара, но не и аз.
— Задавал ли си си някога въпроса защо е живяла на такова изолирано място?
— Не, предполагах, че има някаква причина. Сигурно е било по-евтино.
— Тя учеше ли в колеж? Работеше ли?
— Мисля, че работеше нещо в областта на връзките с обществеността. Спомена го на онази среща на завършилите колежа. Стори ми се подходяща за тази професия — красива, самоуверена…
— Установил си, че нямаш пари в брой, когато е трябвало да платиш на рецепцията в мотела?
— Мисля, че да.
— А носеше ли пари в себе си, преди да отидеш у Елън Танър?
— След като не съм имал пари, когато съм си тръгнал от нея, и след като не съм похарчил нито цент в дома й, значи „не“.
— Това изобщо не отговаря на въпроса ми. Погледна ли в портфейла си, преди да тръгнеш за Танър? Ако си го направил, би трябвало да си видял дали там има пари.
Марс погледна към Богарт и попита:
— Какво цели?
Агентът остана безмълвен и Марс се обърна отново към Декър.
— Не си спомням! Просто не си спомням!
— Как се сдоби с кредитна карта?
— Не я получих като награда, стипендия или нещо подобно от колежа или отбора.
— Това не ме интересува. Интересува ме как се сдоби с нея.
— Нашите ми я дадоха. Завърших колеж. Последните два семестъра бях сред най-добрите във випуска. Беше един вид награда. Лимитът беше нисък, но самият факт, че имам кредитна карта, ме радваше. Беше ми за пръв път. — После добави с горчивина: — Оттогава не съм имал кредитна карта.
— И си я използвал, за да платиш сметката в мотела?
— Да. Имах късмет, че беше у мен, защото нямах пари.
— Служителят я прекара през една от онези машини за ръчно обработване на данните, нали?
— Да, от онези, в които картата се пъха в един отвор и се плъзга напред-назад.
— Според неговите показания той е позвънил, за да потвърди, че всичко е наред. Пред теб ли го направи?
— Да, но не бях изненадан. Чернокож младеж пристига посред нощ. Вероятно е решил, че съм откраднал картата. Явно не гледаше колежански футбол.
— И е позвънил пред теб?
— Да.
— Какво каза по телефона?
— Не си спомням. Предполагам, че онова, което се казва в подобни случаи. Не обърнах внимание.
Декър кимна.
— Според показанията му това е станало в един и петнайсет след полунощ.
— Глупости! Не е вярно, беше към единайсет. От дома на Елън до мотела се стигаше за един час. Знам го със сигурност, защото съм минавал това разстояние много пъти.
— И това е логичният маршрут, по който да се прибереш у дома?
— Това е единственият маршрут!
— И после колата ти се повреди?
— Точно когато минавах покрай мотела. Извадих късмет.
— Може да не е било късмет. Тогава ли реши да нощуваш там?