— Почакай. Ти… ти ми каза, че между мен и случилото се с твоето семейство има общи неща.
— Да, има известни сходства.
— Какво се е случило със семейството ти?
Декър седна на стола.
— Беше убито. Дъщеря ми, жена ми и нейният брат. Открих телата им, когато се прибрах у дома една вечер.
Цялата враждебност на Марс се изпари за миг.
— По дяволите, човече! Много съжалявам!
— Изминаха шестнайсет месеца, без полицията да арестува никого. После един тип се появи в полицейския участък и направи самопризнания.
— Мамка му! Той ли е бил?
Декър го погледна.
— Работата се оказа малко по-сложна.
— Добре — отвърна объркано Марс.
— Но в крайна сметка пипнахме виновните. И те си получиха заслуженото.
— В затвора ли са?
— Не, в гроба.
Марс облещи очи.
— Но това е минало — каза Декър. — Да поговорим за настоящето. За твоето настояще.
Марс сви рамене.
— Какво очакваш да кажа, Декър? Бях чернокож младеж, обвинен в убийството на родителите си, като единият от тях беше бял. Не забравяй, че говорим за южните щати. За Тексас. Всички ме обичаха, когато бях футболна звезда. Но когато ми повдигнаха обвиненията, останах без приятели. Превърнах се в обикновен чернокож, който се бори за живота си. За бога, Тексас екзекутира повече затворници от всеки друг щат и мнозинството от тях са чернокожи.
— А договорът с родителите ти?
— Знаех, че съм невинен, но послушах тогавашния си адвокат. По онова време нищо не разбирах от закони и съдилища.
— Значи адвокатът ти е знаел за договора?
— Да, сам му казах. Но той заяви, че не е нужно да съобщаваме на прокурора. Негова работа било да разбере за него сам.
— Мисля, че е бил прав… поне формално.
— Но от морална гледна точка… Знам, че не изглежда добре. Исках да се изправя пред съда и да разкажа историята си. Исках всички да чуят моята гледна точка. Но адвокатът ме убеди да не го правя. Послушах го. Загубихме делото и се оказах прецакан.
— Какво направи с договора?
— Скъсах го на парчета и го хвърлих в тоалетната. Искам да ти кажа, че нямах никакъв проблем да дам тези пари на родителите ми. Щях да спечеля много повече. Бях си уредил рекламни договори, които щяха да ми донесат много повече пари, отколкото изкарвах на игрището.
— Но изгуби и тях.
Марс поклати тъжно глава.
— За един миг.
— Разкажи ми за родителите си.
— Какво те интересува?
— Искам да науча повече за миналото им. Откъде са? В Тексас ли са родени, или са дошли от друг щат?
Марс изглеждаше объркан от въпросите.
— Не знам какво да ти кажа… не говореха за тези неща пред мен.
— Ами роднини? Ходили ли сте на гости на роднини? Идвали ли са те у вас?
— Никога.
— Нямахте ли роднини?
— Не. Никога не ходехме никъде. И никой не ни идваше на гости.
— Доста необичайно.
— Да, предполагам… Но едва сега се замислям върху това, а тогава го приемах за даденост. Родителите ми ме обичаха безумно. Затова положението ме устройваше.
— Разкажи ми за баща си.
— Беше огромен. На него съм се метнал толкова висок и едър. И силен като бик. Майка ми също беше висока за жена. Нямаш представа колко бързо можеше да тича. Когато бях малък, често тичахме заедно. Имаше бързината на спринтьор и издръжливостта на маратонец. Успях да я надбягам едва в гимназията.
— От нея ли си наследил бързината?
— Предполагам.
— Може на младини да е била спортистка. Нищо чудно и баща ти да е спортувал.
— Нямам представа, никога не са говорили за това.
— Не открих техни снимки в дома ви. Нямаха ли никакви?
Марс се облегна на възглавницата си.
— Не обичаха да се снимат. Помня, че държаха една снимка на лавицата в хола, която направихме, когато бях в гимназията. Не съм виждал друга.
Декър го изгледа изпитателно.
— Да, знам, че звучи странно — каза Марс, — но тогава го приемах за нормално. Не се замислях.
— Видях една стара зърнеста снимка на твоите родители, но искам да ми опишеш майка си.
Усмивка озари лицето на Марс.
— Беше толкова красива. Всички го казваха. Можеше да стане модел или нещо подобно. Баща ми казваше, че не заслужава такава жена.
Декър вдигна телефона си.
— Направих тази снимка в дрешника в спалнята на родителите ти. Имаш ли представа какво означава?