Марс впери поглед в дисплея.
— АК плюс РБ. Нямам идея. В техния дрешник ли беше?
— Да.
— Не знам. Никога не съм влизал там.
— Добре. Баща ти е работил в заложна къща, а майка ти е преподавала испански и е шиела?
— Да.
— За кого е шиела?
— За местна фирма, която предлагаше надомна работа. Не плащаше много, но така мама можеше да работи вкъщи.
— А испанският? В някое училище ли преподаваше?
— Не, не даваше уроци на деца. Само на възрастни. Предимно бели. Доста хора преминаваха границата и си търсеха работа. Хората, които ги наемаха, трябваше да научат езика, за да могат да им казват какво да правят. И се обръщаха към майка ми за уроци.
— А тя къде е научила испански? Това родният й език ли беше?
— Не… не мисля. Не беше латиноамериканка, ако това имаш предвид. Беше чернокожа. Доста по-тъмна от мен. Сигурен съм, че беше американка.
— Защо мислиш така?
— Заради начина, по който говореше. Нямаше следа от чужд акцент.
— От нея ли научи испански?
— Малко, защото говорехме предимно на английски. Баща ми много държеше на това. Ние сме американци, казваше той. Не обичаше да говорим на испански вкъщи.
— А майка ти е работила и други неща, нали?
— Да, не изкарваше много пари от шиенето и уроците. Работеше и за една фирма за домашни помощнички. Гладеше дрехи. Беше истинска професионалистка в това отношение. Гладеше ми дори джинсите, с които ходех на училище.
— Питал ли си ги някога за миналото им?
— Помня, че веднъж поисках да науча повече за техните родители. В училище имахме ден, посветен на бабите и дядовците. Попитах баща ми за тях, а той отвърна, че са починали. Нищо повече.
— Каза ли как са починали?
Марс удари по леглото със свободната си ръка.
— Какво значение има това, по дяволите? Да не мислиш, че баща ми е убил родителите си? Или че аз съм убил моите?
— Не, не мисля, че си убил родителите си. Но не знам дали баща ти не е убил своите. Възможно е.
Марс понечи да каже нещо, но се отказа. Погледна Декър право в очите и попита:
— Какво означава това?
— Не знаеш нищо за родителите си, Мелвин. Не знаеш нищо за роднините си. В цялата къща има една-единствена снимка на майка ти и баща ти. Никога не са ти разказвали за себе си. Какво мислиш?
— Искаш да кажеш, че са криели нещо? — попита бавно Марс.
— Заслужава си да проучим тази възможност. Защото, ако наистина са криели нещо, това би могло да е причината някой да ги убие.
18
— Добре, какво друго открихме за Рой и Лусинда Марс? — попита Богарт.
Целият екип се бе събрал край заседателната маса във временно наетия офис.
Милиган погледна Декър и отвърна:
— Да, трябва да призная, че ситуацията е малко необичайна. Не успяхме да открием абсолютно нищо. Разполагаме с номерата на социалните им осигуровки, но те ни отведоха в задънена улица.
— Нищо? — възкликна Богарт. — Смяташ ли, че са откраднали номерата?
— Възможно е. Имали са и шофьорски книжки, но отново не успяхме да открием нищо повече.
— Рой Марс е имал работа — посочи Джеймисън. — Лусинда също. Би трябвало да са плащали данъци и осигуровки, които да се удържат от заплатите им, да са подавали данъчни декларации и прочие.
— Нищо не успяхме да открием — призна Милиган. — Заложната къща, в която е работил Рой, отдавна не съществува, но е напълно възможно да са му плащали в брой. Същото се отнася и за Лусинда. Освен това много хора не подават данъчни декларации, тъй като доходите им попадат под облагаемия минимум и те не дължат нищо.
— Въпреки това са длъжни да подават декларации — настоя Джеймисън. — В противен случай извършват федерално престъпление.
— Така е, но мнозина не си правят труда — възрази Милиган. — Очевидно семейство Марс е попадало в тази категория, защото в архива на данъчната служба няма никакви сведения за тях. Да не забравяме и че в Тексас няма щатски данък върху доходите на физическите лица.
— Ами къщата? — попита Богарт. — Била ли е ипотекирана?
— Отново не успях да открия абсолютно нищо — призна Милиган. — Но имотните регистри посочват Рой и Лусинда Марс като собственици на къщата.
— Добре — каза Богарт. — Нищо полезно. Просто нямаме за какво да се захванем.
Милиган погледна Декър и каза:
— Направих някои проучвания. Полицаите не са в състояние да кажат кой е позвънил на деветстотин и единайсет да съобщи за пожара. Дори да са знаели, архивите отдавна са унищожени. Разпитах и за обзавеждането на къщата, за мебелите, снимките и всичко останало. Изглежда, че криминолозите са направили снимки само на телата, но не и на помещенията.