Богарт отдели няколко минути, за да обясни на местните полицаи своята теория за случилото се.
Един от тях отвърна:
— Разполагаме със специалисти по палежите. Те ще ни кажат дали взривът е умишлен. Винаги остават следи.
Ченгето отиде да докладва на шефовете си, а Богарт и останалите от екипа му оглеждаха смаяно разрушенията.
— Дори да разберем как е избухнал взривът, това няма да ни помогне да открием виновния — каза Девънпорт.
Богарт и Декър кимнаха в знак на съгласие; логиката й бе очевидна. Декър обаче се взираше в мястото, където се бе издигала къщата. Мислите му явно се рееха в съвсем друга посока.
— Какво смяташ? — попита Богарт, когато забеляза, че Декър се е вглъбил в разсъждения.
— Има само един начин да се влезе и излезе от квартала. Ако някой е следил къщата, трудно би могъл да се скрие. Улицата е твърде далече от шосето, затова, който и да го е направил, би трябвало да е оставил колата си там и да е продължил пеша. В противен случай все някой щеше да чуе нещо. Или да види. — Декър се обърна и попита Богарт: — Някой да е видял или чул нещо?
— Сега ще проверя.
Агентът отиде при групата полицаи, която се бе събрала край руините на къщата и наблюдаваше как пожарникарите обливат с вода последните огнища на пожар. Поговори с тях няколко минути, след което се върна при Декър.
— Минали са от къща на къща и са взели показания от всички съседи. Никой не е видял или чул нещо до мига на експлозията.
Декър огледа улицата и хората, наизлезли пред домовете си.
— Къщата до тази на Монтгомъри празна ли е?
Богарт кимна.
Декър отново огледа улицата.
— А има ли други празни къщи?
— Нямам представа.
— Пред всички къщи са излезли хора освен пред онази.
Той посочи четвъртата вляво от дома на Монтгомъри. Прозорците тънеха в мрак и както бе изтъкнал Декър, пред нея нямаше никой.
— Не виждам и кола, но това не означава нищо. Не всички жители на квартала притежават автомобили — отбеляза Богарт. — Може хората да са заминали някъде.
Декър се върна назад в спомените си до момента, в който бе дошъл да се срещне с Реджина Монтгомъри. Първия път, когато бе пристигнал с Богарт, не бе забелязал нищо особено. Снощи обаче в тази къща светеше, а пред нея бе паркирана кола.
Сподели наблюденията си с Богарт и добави:
— Колата беше „Тойота Авалон“ с четири врати. От мястото, на което бях застанал, не можех да видя регистрационните номера. Виждаш ли следите от автомобилни гуми върху моравата? Съвсем пресни са.
— Добре, това поставя нещата в различна светлина — каза Богарт. — Там и в момента може да се крие някой.
— Да проверим — предложи Декър. — Няма да е лошо да повикаме подкрепление.
Извади пистолета си, а Богарт помаха на един полицай, който дотича при тях. Обясни му ситуацията шепнешком и той и колегите му извадиха оръжията си и заобиколиха потъналата в мрак къща. Трима полицаи застанаха пред входната врата, следвани от Богарт и Декър. Почукаха, представиха се и поискаха да влязат. Никой не им отвори.
Полицаят, който предвождаше останалите, извика още няколко пъти и накрая изрита вратата. Прогнилото дърво поддаде още при първия напън. В същия миг заелите позиция около задната врата счупиха стъклото и нахлуха в малката къща.
Минута по-късно стана ясно, че в нея няма никой.
Богарт, Декър и останалите от екипа влязоха вътре.
Не откриха нищо интересно. Къщата бе напълно празна. В нея нямаше нито мебели, нито каквото и да било.
— Сякаш никой не е живял тук — отбеляза Девънпорт.
— И все пак снощи имаше някой — отвърна Декър.
25
Марс продължаваше да клати изумено глава.
— Някой я е убил? Вдигнал е дома й във въздуха?
Декър кимна.
Двамата седяха във фоайето на хотела заедно с Джеймисън и Девънпорт.
— Но синът й е добре, нали? — попита Марс.
— Добре е, като изключим факта, че изгуби и двамата си родители в един ден.
— Наистина ли смяташ, че някой я е убил?
— В противен случай това би било най-голямото съвпадение, на което съм се натъквал. А аз не вярвам дори в малките съвпадения.
— Имаш ли представа кой може да го е направил?
— Онзи, който й е платил… онзи, с чиито пари е купила часовника „Картие“, скъпите дрехи, онзи, който й е обещал по-добър живот за нея и сина й.
— Смяташ ли, че Томи е в опасност? — попита Джеймисън.
— Богарт разпореди да бъде охраняван от щатската полиция — отвърна Декър. — Съмнявам се, че Реджина му е казала каквото и да било, но убиецът й не може да разчита на това. Когато говорихме с Томи, стана ясно, че според него парите ще дойдат от застраховката.