— Какво ще правим сега? — попита Марс.
В този момент към тях се присъедини Богарт, който изглеждаше едновременно възбуден и ядосан.
— Какво има? — попита Джеймисън. — Нали не е ново убийство?
Богарт поклати глава и се отпусна тежко на свободния фотьойл до Девънпорт.
— Не, не — отвърна той. — Всъщност… сложно е.
— Не искаш ли да споделиш с нас? — впери поглед в него Декър.
— Току-що ми позвъниха от Вашингтон. Получих официално нареждане да прекратим работата по случая.
— Какво?! — възкликнаха едновременно Джеймисън и Девънпорт.
— Ще се опитам да ви обясня накратко ситуацията. Ръководството на ФБР смята случая за приключен. Присъдата на господин Марс беше отменена. Истинският убиец направи самопризнания и си получи заслуженото. Нареждат ни да се върнем.
— Ами смъртта на Реджина Монтгомъри? — попита Декър, без да откъсва поглед от Богарт.
— Няма връзка с разследването… поне според шефовете. Нещастен случай, нищо повече. И определено не попада под юрисдикцията на ФБР.
Марс огледа останалите, преди да попита:
— Какво точно означава това, агент Богарт?
— Означава, че трябва да си съберем багажа и да се върнем в „Куонтико“. Съжалявам, че нещата се развиха така. Имах съвсем други намерения… Ще уведомя Милиган. Той може да потегли направо от Тексас.
— Мога само да кажа, че останахме очаровани от тази новина — прекъсна го сухо Декър.
Богарт се надигна и протегна ръка към Марс, който също стана и я стисна.
— Съжалявам, че си тръгваме по този начин, Мелвин. Не бих процедирал така, но не аз вземам решенията. Желая ти всичко най-хубаво.
— Да… — отвърна обърканият Марс. — Добре… благодаря.
— Приятно пътуване, агент Богарт — каза Декър.
Богарт не изглеждаше особено изненадан.
— Няма ли да дойдеш с мен?
— Не оставям недовършени случаи. Ще доведа нещата до край.
— Декър, осъзнай се, не можеш да направиш това — възрази Богарт.
— Мога. И ще го направя.
— Но ти работиш за…
— Напускам — прекъсна го Декър.
Богарт си пое дълбок дъх.
— Добре ли го обмисли?
— Да, макар да не ми отне кой знае колко време.
Богарт се обърна към двете жени.
— А вие? — попита той.
— Оставам с Еймъс — отвърна решително Джеймисън.
Богарт кимна бавно и погледна Девънпорт, която не изглеждаше толкова решителна, но след миг каза с наведена глава:
— И аз също.
— Явно екипът ми се разпада, а с него и целият проект.
— Съжаляваме, агент Богарт — отвърна Джеймисън.
Богарт се усмихна.
— Вие може и да съжалявате, но не и той — добави агентът, вперил поглед в Декър.
— Нищо лично — отвърна Декър. — Но Чарлс Монтгомъри не е убил Рой и Лусинда Марс. Ще разбера кой го е направил.
— Желая ти успех. Съжалявам, че не мога да остана и да ти помогна. Но за разлика от теб нямам право на избор.
С тези думи Богарт се обърна и си тръгна.
Марс погледна Декър.
— Ей, приятел, не е нужно да го правиш. Не искам всички да си изгубите работата заради мен.
— Точно в този момент работата ми е да открия какво се е случило с родителите ти, Мелвин — каза Декър. — И пет пари не давам дали ще съм под покровителството на ФБР или не.
— Но нали Богарт е твой приятел?
— И ще си остане такъв. Всичко ще бъде наред. Той просто изпълнява заповеди.
— Но после може да не ви позволят пак да работите с него.
Декър погледна Джеймисън, преди да се обърне отново към Марс.
— Това е наш проблем, Мелвин, не твой.
— Какво ще правим сега? — попита Девънпорт.
— След като не работим вече за ФБР, полицията може да откаже да ни сътрудничи — отвърна той.
— Това ще усложни нещата — каза тя.
— Точно затова няма да го споменаваме пред полицията — продължи Декър.
— Да излъжем полицията? — възкликна Девънпорт. — Виж, знам, че се съгласих да остана, но не искам да загазя…
— Няма да лъжем. Просто няма да казваме каквото и да било. Ще продължим с разследването, все едно нищо не се е случило. Ако полицията сметне, че продължаваме да работим с ФБР, грешката си е нейна.
— Но, Декър — възрази Девънпорт, — Богарт сигурно ще ги информира, че ФБР се оттегля от случая.
Декър се извърна към Богарт, който чакаше асансьора и поглеждаше крадешком към тях.
— Не, не мисля, че ще го направи.
— Добре, ще повторя въпроса на Лиза — каза Джеймисън. — Какво ще правим?