— Имаше „А“ и „Р“, а една от цифрите беше четири. Освен това номерът беше от Джорджия.
— От Джорджия? — изненада се Декър. — Сигурна ли сте?
— Разбира се. Колко пъти съм играла тази игра с децата ми. Нали я знаете? Броят се табелките от различните щати. Играехме я по времето, когато хората изминаваха големи разстояния, без да има къде да спрат, децата спяха на задната седалка, а предпазните колани се използваха, за да придържат покупките. Видяла съм достатъчно регистрационни табели от Джорджия. Имат една праскова точно по средата. На никоя друга табела няма праскова.
— Точно така — отвърна Декър и хвърли бърз поглед към Джеймисън. — Видяхте ли шофьора?
— Онази къща обикновено пустее. Имам предвид, че собственикът й я дава под наем, но тук живеят само хора, които не могат да си позволят нещо по-добро. Като мен. Карам само на социални помощи. Колата ми направи впечатление, защото беше хубава и сравнително нова. Повечето хора в квартала нямат коли. Вървят пеша до шосето, за да хванат някой автобус, или карат колела. Реджина имаше кола, но нейната беше на двайсет и пет години и едвам се движеше. Споменахте, че моделът се нарича „Авалон“? — Декър кимна. — Да, изглеждаше доста нова.
— А шофьорът? — попита той.
— А, да, видях и него.
— Значи е бил мъж?
Възрастната жена го погледна учудено.
— Не споменах ли, че беше мъж?
Джеймисън прикри усмивката си и отвърна:
— А можете ли да ни кажете как изглеждаше?
— Беше едър. Не колкото вас — добави тя, след като огледа Декър от главата до петите. — Но почти. Поне на височина.
— Възраст? — попита Декър.
— Не беше млад като вас, нито възрастен като мен. На седемдесет може би. Беше плешив или почти. Останала му беше съвсем малко бяла коса. Нямаше нито брада, нито мустаци. Сурово лице.
— Слаб или пълен?
— Нито едното, нито другото. Изглеждаше в добра форма, същински здравеняк. Нямаше корем или нещо подобно. — Възрастната жена плесна с длан по коляното си. — Каква е първата ви мисъл, когато видите възрастен човек в тази страна, който да няма наднормено тегло? Казвате си, че сигурно има рак, нали така? А той просто спазва някаква диета. Днес го наричат контролирано хранене. Винаги ми е помагало. Едно време чиниите, в които поднасяха обяда или вечерята, бяха с размерите на чинийките, в които днес ядем десертите. И после хората се чудят защо затлъстяват. Много ясно… — Тя погледна Декър, който, макар да бе изгубил трийсетина килограма, си оставаше възпълен. — О, извинявай, синко. Не исках да те засегна. Не се съмнявам, че си много свестен, но ти препоръчвам да ограничиш въглехидратите.
Декър не обърна внимание на думите й, а продължи:
— Споменахте, че имал сурово лице. От какво разстояние го видяхте? Казахте, че е било към шест вечерта, а тогава вече се мръква.
Вместо отговор Патриша Брей посочи очилата си.
— Виждам отлично с тях и денем, и нощем, ако случайно си мислите, че съм сляпа като прилеп. Никога не съм имала перде или нещо подобно. Освен това стоях на предната веранда и лампата навън светеше, затова го огледах добре. А, да, като вървеше, накуцваше леко. — Тя се замисли за миг и добави: — Имаше някакъв проблем с десния крак.
— Случайно да сте забелязали някой да го е посещавал?
Тя поклати глава.
— Честно казано, реших, че е дошъл да се самонастани в някоя къща. Случвало се е и преди. Някой минава, вижда, че мястото е необитавано, и се нанася. Никакво уважение към правата на собствениците.
— Пати, а той забеляза ли, че го наблюдавате? — попита притеснено Джеймисън. — Защото това може да ви създаде проблеми.
В отговор старицата извади от джоба на халата си компактна деветмилиметрова берета.
— Може да изглеждам сляпа, миличка, но никога не пропускам отблизо с това бебче. Има отлична възпираща мощ. Падат на място, особено ако ги простреляш в топките.
— Не се съмнявам — отвърна Декър.
— Ще обявим колата и този мъж за издирване — заяви полицейският служител, който охраняваше местопрестъплението, след като Декър го информира за разговора с Патриша Брей. — Не знаем достатъчно подробности, но си заслужава да опитаме. И бездруго това е единствената ни улика.
Декър не хранеше особени надежди, тъй като подозираше, че човекът с тойотата отдавна е напуснал Алабама. Дори да бе останал, за да се увери, че къщата на Реджина ще полети във въздуха, пак разполагаше със солидна преднина.
Декър се присъедини към Девънпорт, Марс и Джеймисън в колата, която Богарт бе наел по-рано.