— Нямаме повече работа тук — заяви той. — Да се връщаме в хотела.
Докато пътуваха натам, Марс каза:
— Разкажете ми повече за сина й Томи.
— Учи в местната гимназия. Догодина завършва. Вече е получил няколко предложения от колежи. И е рънинг бек като теб.
— Какво ще стане с него, когато всичко това приключи?
— Ако има роднини — отвърна Декър, — вероятно ще отиде да живее при тях. А може и треньорът му по футбол да го остави при себе си, докато завърши.
Марс кимна и впери поглед през прозореца. Дъждът валеше неуморно, без да дава каквито и да било признаци, че някога ще спре. Температурите спадаха.
— Защо се интересуваш от него? — попита заинтригувано Декър, който се бе извърнал и изпитателно гледаше Марс.
— Просто… стана ми любопитно. Трудна ситуация за едно дете — да изгуби и двамата си родители.
— Трудна ситуация и за възрастен — отвърна Декър.
В хотела откриха, че Богарт е предплатил стаите им за още няколко дни. Същото се отнасяше и за колата под наем.
— Надявам се, че това няма да му излезе през носа — отбеляза Девънпорт. — Поема сериозен риск, особено след като получи заповед да прекрати работа по случая.
- Всички получихме заповед да прекратим работа по случая — напомни й Джеймисън.
— Жалко, че екипът ни се разпадна толкова бързо — продължи Девънпорт. — Можеше да свърши доста работа.
— Ако си тръгнеш още сега — каза Декър, — ще останеш в екипа. Ако, разбира се, не изоставят проекта.
Тя го погледна.
— Искаш ли да си тръгна?
— Искам който остане, да се посвети изцяло на разкриването на случая.
— Имаш предвид, че не желая да работя под проливен дъжд? — попита остро Девънпорт.
— Имах предвид точно това, което казах — отвърна спокойно Декър.
Девънпорт понечи да му отвърне, но после изражението й се промени.
— Прав си. Съжалявам. — Сведе притеснено поглед. — Продължавам да мисля за екзекуцията. Тя… промени много неща. Вече не съм сигурна, че искам да върша това.
Джеймисън постави ръка на рамото й.
— Разбирам те, Лиза. Аз се уплаших и изобщо не отидох.
Девънпорт се засмя и изрече с горчивина в гласа:
— Съжалявам, че не постъпих умно като теб. — Погледна Декър и попита: — Предполагам, че ме смяташ за малодушна…
Декър поклати глава.
— Познавам твърде много мъже, които се смятат за корави смелчаги, но никога не биха събрали куража да присъстват на екзекуция.
— Аз обаче не овладях нервите си.
— Не бих могъл да те упрекна за това. Нуждаем се от твоите познания и умения, за да разрешим този случай.
Девънпорт погледна Джеймисън, която й се усмихна насърчително, после се обърна към Декър и каза:
— Оценявам това. Ще направя всичко по силите си. Каква е следващата ни стъпка?
— Трябва да открием нещо, което да ни отведе по-нататък, независимо по коя следа поемем — тук или в Тексас. Фактът, че Реджина е била убита, показва, че сме на прав път. Някой й е платил, за да накара съпруга си да излъже, като признае, че е убил родителите на Мелвин. Това ни говори, че дори двайсет години по-късно все още има хора, свързани с първоначалното престъпление. Напълно е възможно сред тях да е истинският убиец.
— Не мога да проумея защо някой ще си прави труда да ме спасява след толкова много години — обади се Марс.
— Вероятно е свързано с мотива за убийството — предположи Декър.
Девънпорт кимна в знак на съгласие.
— Това е много важен извод — каза тя, погледна към Марс и добави: — Възможно е да разполагаш със съюзник, за когото не подозираш.
— Но как? — възкликна той. — И защо сега?
— Ще разберем — отвърна Декър.
Вечерта напредваше и четиримата бяха много гладни. Хапнаха набързо в ресторанта, който се намираше на една пряка от хотела. Върнаха се във фоайето и преди да си пожелаят „лека нощ“, Декър ги помоли да помислят върху случая и да предложат нови идеи на сутринта. Той взе асансьора, прибра се в стаята си, изми се и тъкмо се канеше да се съблече и да си легне, когато някой почука на вратата.
Декър се надигна и извика:
— Да?
— Имаш ли две минути, Еймъс? Искам да поговорим.
Беше Девънпорт.
Декър обмисли молбата й в продължение на няколко секунди. Тя явно долови колебанието му, защото добави:
— Няма да ти отнема много време.
Той отвори вратата. Девънпорт стоеше на прага с по една бира във всяка ръка.
Декър погледна първо бутилките, после нея.
— На диета съм.
— Затова бирата е нискокалорична. Съдържа само деветдесет калории. Освен това след днешния ден най-вероятно имаш нужда от малко въглехидрати.