— Какво?
— Ако баща ти е бил принуден да се крие от някакви хора, като нищо би могъл да промени външния си вид. Един от начините да го направи е именно пластичната хирургия. Възможно е да не е разполагал с толкова пари, че да се обърне към редовно практикуващ хирург, и затова да е отишъл при такъв, който работи по-евтино на черно. Така се е сдобил с белега.
— Ами майка ми? Тя нямаше никакви белези.
— Може да я е срещнал по-късно и тя да не е била замесена в нищо.
— Добре, защото не мога да си представя майка ми като престъпник. Тя беше толкова мила жена. Никога не ми повишаваше тон. Винаги запазваше спокойствие.
— Въпросът е как да проследим миналото им.
Марс отново попи потта по лицето си.
— А налага ли се да го правим?
Декър го изгледа учудено.
— Кое?
— Да продължаваме да се ровим. В крайна сметка родителите ми са мъртви, а аз съм на свобода.
— Не искаш да узнаеш истината, така ли?
— Не искам да я узная, ако…
— Ако баща ти е бил престъпник?
— А ти би ли искал да научиш нещо подобно за твоя баща? — оправда се Марс.
— Пратиха те за двайсет години зад решетките, Мелвин. Убиха родителите ти. Не искаш ли извършителите да си платят за това? Не искаш ли палачите на майка ти и баща ти да си получат заслуженото?
— Знам, знам — изрече унило Марс. — Не искам никой да се измъкне, но…
— Какво? — настоя Декър. — Имаш ли по-важна работа?
— А защо това е толкова важно за теб? — попита рязко Марс. — Нали не са убили твоето семейство?
— Напротив — отвърна Декър, — някой го уби. Можех да загърбя миналото и да продължа напред. Трябва да те уверя, Мелвин, че направиш ли опит да се примириш с миналото и да продължиш живота си… този живот не си заслужава.
Декър взе кърпата, слезе от пътеката за бягане и тръгна към изхода. На вратата спря и се обърна към Марс.
— Между другото, ти трябваше да спечелиш трофея „Хайсман“ онази година. Футболистът, който го получи вместо теб, издържа само няколко години при професионалистите и не се представи добре. Ти можеше да спечелиш и приза за най-добър млад нападател на годината. Вярно, не получи шанса, но това не означава, че не беше суперзвезда. Защото беше.
После Декър затвори вратата след себе си.
А Марс не помръдна от стола си, забил поглед в земята.
29
— Агент Богарт? — каза Декър по телефона.
— Декър? Как сте там? Предполагам, че ви заварвам в Алабама?
— Да. Напредваме бавно. Май попаднахме на следа, свързана с убиеца на Реджина. Имаме свидетелка, която го е видяла. Местната полиция го издирва.
— Радвам се за вас.
— Благодаря ти, че ни плати още няколко вечери в хотела. А също и за колата.
— Няма защо. Не исках да ви оставям с напълно вързани ръце.
— В „Куонтико“ ли се прибра?
— Да.
— С какво ти наредиха да се заемеш?
— Почти с нищо.
— Защо?
— Не мога да го обсъждам.
— Свързано ли е с решението на по-голямата част от екипа да продължи разследването?
— И така да е, какво значение има?
— Не искам кариерата ти да пострада заради нас.
— Мисля, че с нея вече е свършено.
— Съжалявам да го чуя.
— Случват се такива неща. Може би идеята да събера специалисти от различни области не беше толкова добра.
— Не мисля, че е била глупава — възрази Декър.
— Погледни истината в очите, Декър, не ти се налага да работиш с други хора. Сам можеш да се справиш с почти всяко разследване.
— Имах нужда от помощ в Бърлингтън, за да открия убийците на моето семейство.
— Щеше да се справиш и без нас.
— Може би да, а може би не. Нещо друго случва ли се около теб?
— Какво, брака ми ли имаш предвид? В интерес на истината, тази сутрин получих документите за развода. Странно, защото тъкмо си бях въобразил, че можем да оправим нещата.
— Значи документите бяха изненада?
— О, да, голяма изненада. Оказва се, че бъдещата ми бивша съпруга се е влюбила в начинаещ художник. Затова се нуждае от солидна издръжка.
— Трябва ти добър адвокат.
— Вече си наех добър адвокат. Проблемът е, че и тя е направила същото. С какво друго мога да ви помогна? Познавам те достатъчно добре, за да знам, че не се обаждаш, за да си побъбрим.
— Може да прозвучи странно, но искам да те помоля да провериш нещо.
Декър чу Богарт да въздъхва, но чу и още нещо — изщракването на химикалката му.
— Какво?
— Възможно ли е Рой и Лусинда Марс да са били част от Програмата за защита на свидетели?
— Моля? — възкликна Богарт.
— И двамата нямат минало. Или поне такова, което да открием. Подозирам, че са се криели от някого.