— Но защо именно Програмата за защита на свидетели?
— Това би означавало, че някой е имал отличен мотив да ги убие. И този някой не е синът им.
— А Чарлс Монтгомъри?
— Жена му го е убедила да направи самопризнания. Покупките, които видях в къщата й, струват над петдесет бона. И това е бил само авансът. Но са я убили, за да си спестят останалата част от сумата. Освен това ние упражнихме известен натиск. Възможно е този, който стои зад това, да се е уплашил, че Реджина ще се огъне и ще го издаде. Затова тя е трябвало да умре.
Богарт помълча за секунда-две.
— Знаеш, че федералните шерифи и Програмата за защита на свидетели никога не са губили човек.
— А може да не са искали никой да разбере, че са изгубили семейство Марс?
— Това е сериозно обвинение.
— Случаят също е сериозен, така че мълчанието им е напълно обяснимо.
— Ако Рой и Лусинда Марс са били част от Програмата, защото никой не е призовал федералните шерифи да свидетелстват по време на процеса?
— Защото, след като никой не е знаел, че са включени в Програмата, не би се сетил да попита шерифите. Съмнявам се, че те сами биха проявили инициативата и биха дали показания, освен ако не са принудени от съдебна заповед — каза Декър.
— Но те би трябвало да са разбрали за процеса. Би трябвало да знаят, че мълчанието им изпраща невинен човек зад решетките.
— Уликите срещу Марс са били доста сериозни. Нищо чудно самите федерални шерифи да са били убедени, че именно той е убил родителите си и случаят няма нищо общо с Програмата.
— Добре, ще се опитам да направя такава проверка. Но не обещавам нищо. Може да се окаже, че сме разровили същинско гнездо на оси.
— Разбирам.
— Но дори предположението ти да е вярно и двамата Марс да са били убити от някой от тяхното минало, как ще обясниш обстоятелството, че Монтгомъри е получил пари да излъже и да измъкне Мелвин от затвора?
— Не мога да го обясня. Поне за момента.
— Марс ли предложи това?
— Не, идеята беше моя. Той не знае нищо за миналото на родителите си.
— Не можеш да бъдеш сигурен. Родителите му може да са му казали нещо.
— Възможно е — призна Декър. — Но ако наистина са били включени в Програмата, това ще ни подскаже кой би могъл да иска смъртта им.
— Така е — каза Богарт. — Ще те уведомя какво съм открил.
— Съжалявам за станалото. Нямах намерение да ти създавам главоболия.
Агентът въздъхна.
— Знам. Просто поставяш разследването на първо място.
— Не точно разследването, а разкриването на истината.
— Е, желая ти успех.
Богарт затвори и Декър остави телефона.
Идеята за възможна връзка с Програмата за защита на свидетели му хрумна преди няколко дни, но едва сега, като я обмисли под душа след фитнеса, реши да помоли Богарт да отправи официално запитване към федералните шерифи.
Ако Рой и Лусинда Марс наистина бяха включени в Програмата, това би обяснило много неща: липсата на информация за тяхното минало, появата им в затънтено градче в Западен Тексас, белега на Рой и накрая — смъртта им.
И все пак доста неща оставаха загадка, особено случилите се неотдавна. И най-вече защо някой бе платил на Монтгомъри, за да измъкне Мелвин Марс от затвора.
Кой би могъл да го направи? Същите хора, които бяха убили родителите му и бяха манипулирали уликите, за да го натопят? Същите хора, които го бяха пратили в затвора за двайсет години, а после и в стаята за екзекуции, откъдето се бе отървал на косъм?
Не, едва ли бяха те.
Кой тогава?
Декър се страхуваше, че не открие ли отговора на този въпрос, никога няма да разреши случая.
Слезе във фоайето, където завари Джеймисън да го чака.
— Закуси ли вече? — попита го тя.
Той поклати глава. Влязоха в ресторанта, който се намираше в съседство с фоайето.
Декър започна да си поръчва американска закуска с пържени яйца, палачинки, наденички, бекон, овесена каша и пържени филийки. Джеймисън го изгледа възмутено и той промени поръчката си на портокалов сок, филийка хляб и омлет от белтъци.
Когато седнаха да закусват, Декър сподели идеята си с нея.
— Програмата за защита на свидетели? — възкликна тя. — Интересно. Предполагам, че това обяснява някои неща.
— Но не и най-важното. Защо Мелвин се озова на свобода?
— Да, прав си.
Декър не спомена за срещата си с Марс във фитнеса, нито за внезапното му нежелание да разплетат случая докрай. За него нямаше значение какво иска Марс и какво не. И нямаше нищо против, ако той пожелаеше да се откаже. Декър щеше да продължи сам, ако се наложеше.